* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Николчо сираче,
Николчо, още Марийка,
без майка, още без баща,
ала им имот оставили.
Оставили черни атове,
оставили оседемдесет дюлюма лозе,
алтънена одая оставили
и чудни кошари оставили,
с петстотин вакли овчици
и петстотин шарени агънца.
Расли децата, порасли,
дошъл ден да се разделят,
кому какво ще се падне
и всяко своето да знае.
На Марийка се паднали
алтънената одая,
и още й се паднало
осемдесет дюлюма лозе.
На Николчо се паднало
тия ми чудни кошари,
с петстотин вакли овчици
и петстотин шарени агънца.
Марийкината братовца
и тя като видяла,
чудила се и маела,
какво да стори, направи,
как Марийка да погуби,
на тях имот да остане.
Николчо на нива отишъл,
тя в тъмни яхъри влязъла,
черни хатове убива.
Николчо от нива като дошъл,
от далеч го посрещнала,
и на Николчо казала:
- Защо Марийка не убиеш,
какъв ти золум направи -
черни ти хатове уби.
Николчо като я чува
и той на нея продумва:
- Една сестра аз си имам,
не ще я убия заради черни атове.
Втори ден на нива отива.
Марийкината братовца,
у чудни кошари влязъла,
петстотин овчици изтровила
и петстотин шарени агънца.
Николчо, от нива като идва,
от далеч го посрещнала:
- Защо Марийка не убиеш,
защо Марийка държим,
днеска е в кошара влязла,
петстотин овчици избила
и петстотин шарени агънца.
Николчо тъй като чува,
и много се той разсърди,
в гора зелена отива,
кола дърва насякъл,
и на куп ги натрупа,
дряна с гас залял,
залял и я запалил
и Марийка сред дряна хвърлил -
жива да я изгори.
Нали е Господ милостив,
нали е Марийка без вина,
тих ветрец повял,
дребничък дъждец пороси
и огъня изгаси.
Марийка от дряна излязла,
Николчо брадва вземал,
Марийка да си убие,
Марийкината братовца
и тя тъй като видяла,
тя на Николчо казала:
- Недей Марийка убива,
Марийка не е виновна,
аз ти золума направих,
Марийка да си погубим,
на нас имот да остане...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012