* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Е бре, Павле, Павле Бошнанине, Павле Бошнанине!
Бог да бие кучка Павлевица.
Два ми брата верно живувая,
между них си сестра милувая.
Къде идат, се и сестра водат,
що да видат, се на сестра купат.
Па са ошли на нови пазара,
видели са едно руско ножче,
и него го на сестра купия.
Бог да бие кучка Павлевица,
на нея се върло несвидело,
та се чуди що пакост да чини,
да омрази сестра от два брата.
Та си ойде в дебоки земници,
та опущи девет бъчви вино.
Земници се вино завирия.
Та си ойде на Павле на глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш!
Що е пакост, пакост направила
твоя сестра, сестра Мариица,
опушила девет бъчви вино,
земници се вино завирия.
А Павле си глава не повдигна,
а камо ле с очи да погледне,
само с уста, с уста продумало:
- Нека ми йе наша сестра жива,
нийе вино друго ке наточим.
Та се чуди кучка Павлевица,
та се чуди що пакост да чини.
Та си влезна в широки яхъри,
та убоде девет врани коня.
Яхъри се кърви завирия.
Па си ойде на Павле на глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш!
Твоя сестра, сестра Мариица,
що е пакост, пакост учинила,
убола е девет врана кона,
яхъри се кърви завирия.
А Павле си глава не подига,
я камо ле с очи да погледне,
само с уста, с уста продумува:
- Нека ни йе наша сестра жива,
ние конье други ке купиме.
Бог да бие кучка Павлевица,
та се чуди що пакост да чини.
Па си влезна в широки кошари,
та убоде девет сиви юнци.
Кошари се кърви завирия.
Па си ойде на Павле на глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш!
Твоя сестра, сестра Мариица,
що е пакост, пакост учинила,
убола йе девет сиви юнци,
кошари се кърви завирия.
А Павле си глава не подига,
я камо ле с очи да погледне,
само с уста, с уста продумува:
- Нека ни йе наша сестра жива,
нийе юнци други ке купиме.
Бог да бие кучка Павлевица,
па се чуди що пакост да чини,
та разхвърля тия руйни пчели,
та си ойде на Павле на глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш,
да си видиш сестра Мариица,
що йе пакост, пакост учинила,
разхвърляла тия руйни пчели.
А Павле си глава не подига,
я камо ле с очи да погледне,
само с уста, с уста продумува:
- Нека ни йе наша сестра жива,
ние пчели, пчели ке печалим.
Бог да бие кучка Павлевица,
па се чуди що пакост да чини.
Па се върна назад, наназаде,
та си ойде по млада етърва:
- Е, етърво, по-млада етърво,
по-млада си, мари, по-хитра си.
Кажи, мари, що пакост да чиним,
да омразим сестра от два брата?
Я етърва вели, ем говори:
- Да окрадем това руско ножче,
да убодем твое мъжко дете.
Окраднали това руско ножче,
уболи са мъжкото детенце.
Люлки са се кърви завирили,
па ойдоха на Павле на глава:
- Стани, Павле, ега жив не станеш!
Да си видиш сестра Мариица,
какво си йе пакост у чинила.
Убола йе твое мъжко дете!
Тогай Павле глава си политна,
тогай Павле с очи си погледна,
па си ойде при сестра Мария,
па й вели, вели, ем говори:
- Ой ле, сестро, сестро Мариице,
като пущи девет бъчви вино,
ка убоде девет врани кона,
ка убоде девет сиви юнца,
ка разхвърля тия руйни пчели,
що убоде мое мъжко дете?
А сестра му вели, ем говори:
- Ой ле, Павле, Павле Бошнанине,
Бог да бие твое първо либе,
защо ти ме тебе хитро лъже?
Я не съм си виното пушила,
я не съм си юнците й убола,
язе не съм девет врани кона,
я не сам си пчели разхвърлила.
Па се хвана на дете за люлка,
па зареди това жално-милно:
- Е, Йованчо, ти, мило на тета,
Бог да бие твоята майчица,
как опущи девет бъчви вино,
ка убоде девет врани кона,
ка убоде девет сиви юнци,
ка разхвърля тия руйни пчели,
ка кайдиса тебе да убоде!
Па на Павле вели, ем говори:
- Ой ле, Павле, Павле Бошнанине,
отведи ме горе гъста гора,
разхвърляй ме нагоре-надоле.
Като минат заман три години,
да се върнеш, Павле, да си видиш,
дека падне моя равна снага,
там ке стане зелена морава;
дека паднат мои тънки нозе,
там ке стана до два дъги друма;
дека паднат мои бели ръце,
ке израснат две тънки тополи;
къде падне моя руса коса,
ке покара ситна детелина;
къде падне мое бело лице,
там ке цафти цървен-бел трендафил;
къде паднат мои църни очи,
там ке изврат два студни кладенца.
Па се върна Павле Бошнанино,
та си найде две върли етърви,
две етърви, до две люти змии,
що са слепи, слепи ослепели.
Минало се заман три години,
чуло се йе манастир в гората.
Тамо има вода лековита -
кой ка иде, все се излекува.
Повел ги йе Павли Бошнанино,
две етърви до две люти змии,
па са ошли горе в гъста гора.
Що да види Павле Бошнанино?
Де паднала нейна равна снага,
станало йе зелена морава;
де паднали нейни тънки нозе,
станало йе до два дъги друма;
де паднали нейни бели ръце,
израснали две тънки тополи;
де паднала нейна руса коса,
израснала ситна детелина;
де паднало нейно бело лице,
разцъфтел се цървен-бел трендафил;
де паднали нейни църни очи,
изврели са два студни кладенца.
До кладенци манастир в гората.
Врата се йе сама отворила.
Прогледнали тия две етърви,
две етърви, до две люти змии,
що да видат - люлка в манастиро,
у люлката мъжкото детенце.
Мариица детенце люлее,
ем люлее, ем му песен пойе:
- Нани, нани, братово детенце...
Две етърви, до две люти змии,
ка видеха чудо по-големо,
па падная, на камен станаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012