* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Двама си делба делили,
Богдан и Богданка двамата,
бащино тежко имане.
Делили, жребий хвърляли -
на Богданка се паднало
бащино тежко имане.
Буля й каил не стана,
люто Богдана кълнеше:
- Богдане, Бог да те убие,
колко ти пъти аз казах
Богданка от тук да махнеш!
Че влязла в мала градинка,
бутнала триста кошера,
че слязла в тъмни зимници,
изклала й руси биволи,
че си детето убила
и на черкова тръгнала.
Богданка двори метяла,
буля Богданке думаше:
- Богдано, мари, Богданке,
ази на черква отивам,
детето да ми наслушваш!
Бърже се буля върнала,
викнала, та заплакала,
люто Богданка кълняла:
- Богдане, Бог да те убие,
колко ти пъти аз казах
Богданка от тук да махнеш!
Аз на черкова отидох -
тя ми детето убила!
Богдан Богданке думаше:
- Каква е тази работа,
ти ли детето погуби?!
Богданка дума батя си:
- Я слушай, бате Богдане,
какво ще ти се помоля.
Наклади буйни огньове
във бащини ми дворове;
мене и буля да сложиш,
в огъня двете да горим -
огъня право ще каже,
кой ти уби детето!.
Богдан огньове накладе,
Богданка и буля й сложи
в огъня да изгорят.
Дето буля гореше -
черни угарки ставаха;
дето Богданка гореше -
там се манастир градеше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012