* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет бракя.
Чудили са се Янините бракя,
къде Яна от милост да дена,
отвели я на нови пазари,
от що вишли, от все й купили.
Ноже й купили,
на ножето три стръка вериги,
на вериги шейсет прапорци,
на прапорци ясно огледало.
Къде ходи Яна да греоти,
къде седне Яна - да се гледа.
Несвиде се кучка Павлетица,
па на етърва потьо говори:
- Таком Бога, по-стара етърво,
я ми кажи били и омайниче,
да омразим сестрица Яника -
да я толко бракя не милуя,
да я толко по пазар не водая.
Повърна се кучка Павлетица,
па се чуди, що щедо да прави.
Па увлезна у хладни зевници,
та отпущи девет бъчви вино
и десета - люта ракия.
Па си Павел от механи ока:
- Диг се, Павле, от хладни механи,
що ти се е щета направило,
направи го сестра Яника.
Увлезна ти у хладни зевници
и отпущи девет бъчви със вино.
Он си потийо говори:
- Назад, назад, кучко Павлетице,
и да го е сестра направила,
буди сме сестра заженили,
буди сме вино изпили.
Повърна се кучка Павлетица,
та увлезна у хладни яхърие,
та му убоде враня коня.
Па си ойде Павел да си ока:
- Диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се е щета направило,
направила го е сестра Яника.
- Назад, назад, кучко Павлетице,
буди коня на сестра резали.
Па качи се на високи чардак,
па се наведе над златна люлея,
та убоде свое мъжко дете.
Тогай рипна Павел добър юнак,
тогая рипна на юначни нозе,
па си отиде и сестра убоде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012