* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет брата.
От милост я бракя не женили,
от милост я на пазар водили.
Що видели, все Яни купили -
купили й сребръно ноженце,
на ноженце - три стръки вериги,
на вериги - петдесе прапорци,
на прапорци - ясно огледало,
къде ходи, Яна да грооти,
дека седи, Яна да се гледа.
Не свиде се Янината снаха,
не свиде се кучки Павловица,
та етърви потийом говори:
- Етървици, по-млади от мене,
знаете ли билье омаиле -
да омаем сестрица Янинка,
да а толко бракя не милуя,
да а често на пазар не вода,
да у толко бракя не купуя?
Отговарат по-млади етърви:
- Знаем, знаем, ама не казуем!
И нас са ни бракя обичали,
обичали бракя, милували.
Разсърди се кучка Павловица -
разшета се нагоре-надоле,
та си везе Янино ноженце,
та увлезна у хладни яхъре,
та убоде коня под пайвана,
под пайвана, под девет колана.
Па увлезна у хладна механа,
та Павела сърдито заока:
- Вдиг се, вдиг се, Павеле юначе!
Каква ти се щета учинила,
учини я сестрица Янинка,
дека нея млада не женьите -
убоде ти коня под пайвана,
под пайвана, под девет колана!
Павел си у потийом говори:
- Назад, назад, кучко Павловице!
Буди Яна сватове отвели,
та откара моя врана коня.
А она се сърдито върнала,
та увлезна у хладни зевници,
та разсипа девет бъчви вино
и десета той люта ракия,
па Павела сърдито окала:
- Вдиг се, вдиг се, Павеле юначе!
Каква ти се щета учинила,
учини я сестрица Янинка,
дека нея млада не женьите -
разсипа ти девет бъчви вино
и десета той люта ракия!
Павел си у потийом говори:
- Назад, назад, кучко Павловице!
Буди Яна сватове отвели,
та изпили девет бъчви вино
и десета той люта ракия.
А она се сърдито върнала,
та увлезна у хладни зевници,
та разтресе Янини дарове,
та вземала ножче църночренче,
па се качи на висока кула,
та убоде свое мъжко дете,
убоде го у клетото сърце.
Па увлезна у хладна механа,
та Павела сърдито заока:
- Вдиг се, вдиг се, Павеле юначе!
Каква ти се щета учинила,
учини я сестрица Янинка,
дека нея млада не женьите -
убоде ти твое мъжко дете,
убоде го у клетото сърце!
Ка си стана Павел добър юнак,
та отиде дома на дворове,
ка се качи на висока кула:
лелекя е у кръв утанала!
Щото беше Янинка убавица,
на брята си потийом говори:
- Не съм, брале, ту ми вие живи!
Проговори кучка Павловица:
- Такум Бога, Павеле юначе,
редом гледай по църни ножета -
кому ноже у кръв утанало?
Редом гледа Павел добър юнак,
кому ноже у кръв утанало -
Яниното у кръв утанало!
Яна му се верно, милно моли:
- Не съм, брале, ту ми вие живи!
Изведи ме на висока дела -
ако, брале, това я свършила
сама че се дела запальила!
Разсърди се Павел добър юнак,
та разсече Яна убавица.
Дека падна нойна руса глава,
тамо никна една гъста гора;
дек паднаха нойни църни очи,
там извреа два студни кладенци;
дек паднаха нойни бързи нозе,
там никнаа две тънки тополи;
дек паднаха нойни бели ръце,
там никнаа два страка босильок;
дека падна нойна равна снага,
тамо се е манастир направил.
Поболи се кучка Павловица,
лежала е девет годин време -
низ кости у трава поникнала,
низ уши у муи пролитали,
низ очи у цървье изпадали.
Проговори Павел добър юнак:
- Такум Бога, кучко Павловице,
че те карам, кучко Павловице,
дека се е манастир направил -
я да умреш, я пак да останеш!
Па упрегна той сиви волове,
покара си кучка Павловица.
Ка ойдоха до студни кладенци
и слезнаха водица да точа -
водата е сама престанала!
Проговори Павел добър юнак:
- Такум Бога, кучко Павловице,
казуй, казуй - да що си греховна,
та водата от назе престана?
Проговори кучка Павловица:
- Такум Бога, Павеле юначе,
що че кажем, кога го не знаем?
Ка ойдоха до гора зелена,
гората е сама изсъхнала!
Проговори Павел добър юнак:
- Такум Блга, кучко Павловице,
казуй, казуй - да що си греховна,
та гората от назе изсъхна?
Проговори кучка Павловица:
- Такум Бога, Павеле юначе,
що че кажем кога го не знаем?
Ка ойдоха на нови манастир,
поповете неми онемеа!
Гячетата слепи ослепеа,
църквите се сами затвория!
Проговори Павел добър юнак:
- Такум Бога, кучко Павловице,
казуй, казуй - да що си греховна,
та от нас това чудо стана?
Проговори кучка Павловица:
- Такум Бога, Павеле юначе,
че да кажем, да грижа ли ме е -
я убодох коня под пайвана,
под пайвана, под девет колана;
я разсипях девет бъчви вино
и десета той люта ракия;
я убодох свое мъжко дете!...
Павловица щом това казала -
поповете сами продумали,
гячетата сами прогледали,
църквите се сами отворили
и она се с душа раставила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012