* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет брата;
чудили се Яни девет брата -
къде Яна от милост да дена.
Отвели я на нова пазара,
чудили се що Яни да купа,
купили ю сребърна ножница,
у ножница сребърно ноженце,
на ноженце три стръка вериги,
на вериги петдесе беляшки,
на баляшки шесдесе прапорци,
на прапорци ясни огледала,
къде ходи Яна, да грооти,
кога седне Яна, да се гледа.
На снахи се това не посвиде,
не свиде се снаха Павловица,
на етърва тийом отговори:
- Етървице, по-стара от мене!
Дали знаеш биле омразниче,
да омразим сестрица Янинка,
да я брайкя толку не милуя,
да ю брайкя толку не купуя?
А она ю тийом отговори:
- Етървице, по-млада от мене!
Аку знаем, чем ли да ти кажем?
Она им е една мила сестра,
нека си я брайкя помилуя,
нека си ю брайкя покупуя!
Не свиде се, Бог да ю убие,
не свиде се снаха Павловица,
па се чуди сос що да омрази.
Досети се снаха Павловица,
та увлезна у хладни зевници,
та разсипа девет бъчви с вино,
та разсипа десета ракия,
па Павлете от механа ока:
- Вдиг се, Павле, от хладне механе,
вдиг се, Павле, да би се недигнал,
каква ти се щета учинила,
учини го сестра ти Янинка,
та разсипа девет бъчви вино,
та разсипа десета ракия.
Я Павле ю потийом говори:
- Назад, назад, мое пръвно любе,
това не е Яна работила.
Буди да йе Яна работила,
буди да сме Яна оженили,
буди да сме виното изпили.
Па се върна кучка Павловица,
па се чуди, Бог да я убие,
па се чуди що она да чини.
Досети се, Бог да я убие,
та окрадна Янино ноженце,
та увлезна у хладни яхъре,
та убоде нему добра коня,
па Павлете от механи ока:
- Вдиг се, Павле, от хладне механе,
вдиг се, Павле, да би се недигнал,
каква ти се щета учинила,
учини го сестра ти Янинка -
убоде ти твоя добра коня,
убоде го сос нойно ноженце.
Я Павле ю потийом говори:
- Назад, назад, мое първно любе,
това не е Яна работила.
Буди да е Яна работила,
буди да сме Яна оженили,
буди да е коня одьеала.
Повърна се кучка Павловица,
повърна се дома на дворове,
па се чуди, Бог да я убие,
що да чини, Бог да я убие.
Досети се, Бог да я убие,
та убоде нему мъжко дете,
па Павлете от механи ока:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се недигнал,
каква ти се щета учинила,
учини го сестра ти Янинка -
убоде ти твое мъжко дете.
Тогай я е Павле поверувал,
та се вдигна от хладни механи,
та си ойде дома на дворове;
ка увлезна у хладни зевници -
разсипани девет бъчви вино,
разсипана десета ракия;
ка увлезна у хладни яхъре -
убодена нему добра коня;
ка увлезна у хладни одаи -
убодено нему мъжко дете.
Павле Яни потийом говори:
- Леле, Яно, леле, мила сестро!
Защо, Яно, това да работиш?
Защо, Яно, виното разсипа,
защо, Яно, коня ми убоде,
защо, Яно, дете ми убоде?
А Яна му потийом говори:
- Леле, брате, да Павле юначе!
Да я не съм, брате, ни видела,
а то не ли, брате, да работим.
Ако будем, брате, работила,
скачи ме на висока дьела,
ако бъде, брате, за правина
насечи ме на четри парчета -
дека падне моя руса глава,
да тамо че орман да израсте;
дека падне моята трупина,
тамо че се манастир согради;
дека падне мойе бело сърце,
тамо че да вода да извира;
дека падна мои две ножици,
че израста два високи бора.
Ако бъде, брате, за кривина,
мое тьело цървье че изяда.
И он нея това послушало,
изкачи я на дьела висока,
разсече я на четри парчета.
Дека падна нойна руса глава,
тамока е ормане израсло;
дек паднала нойната трупина,
тамо се е манастир соградил;
дек паднало нойно бело сърце,
тамока е водица изврело;
дек паднали нойни две ножици,
израсли са два високи бора.
Минало се девет годин време,
поболи се снаха Павловица,
тa лежала ни много, ни малко,
лежала е седем годин време.
Низ кости ю трева поникнала,
низ очи ю цървье изпадале.
Приснило се Павле добър юнак
да я кара на Янини църкви;
отдалек се врати затворили,
попове са неми онемели,
а гякове слепи ослепели.
Павле си ю потийо говори:
- Казуй, любе, твоите грехове,
ега би се църкви отворили,
ега би си попове продума,
ега би си гякове прогледна!
И она си тога изказала,
да защо е зълва за правина,
да защо е нея победила.
Тогай са се църкви отворили,
и попове дума продумали,
и гякове тогай прогледнали,
и она се сос душа растави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012