* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Мома Калино, Калино!
Честита била Калина
със девет мили братице!
Кой отде иде, носи й,
кой чехли, кой по местьове,
бае й Йован донесе
двой чехли и двой местьове
и това влашко ноженце.
Пукна се, тресна Тодора,
Йовановата невяста,
от яд не може да ходи,
от жал не може да дума.
Чуди се, мая Тодора,
какво зло да му направи,
па влезе в мала градина,
пчелин е кошер страсила,
та па на дюкян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дюкян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що се е дома сторило,
Калина го е сторила -
пчелин е кошер страсила!
Йован Тодори думаше:
- Либе, хубава Тодоро,
това за това да бъде,
аз ще кошере па купи,
сестра Калина не мога.
Чуди се, мая Тодора,
какво зло да му направи,
та па си дома отиде,
па влезе в нови яхъре,
добра му коня прободе,
та па на дюкян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дюкян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що ти се дома сторило,
Калина го е сторила -
добра ти коня прободе
с нейното влашко ноженце!
Йован Тодори говори:
- Иди си дома, Тодоро,
това за това да бъде;
аз ще си коня па купи,
сестра Калина не мога.
Пукна се, тресна Тодора,
чуди се, мая Тодора,
какво зло да му направи,
та па си дома отиде,
та па си влезе във къщи,
мъжко си дете убоде,
нички го в люлка турила.
Та па на дюкян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дюкян,
та пиеш вино червено,
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либеъле,
що ти се дома сторило,
Калина го е сторила,
с нейното влашко ноженце -
мъжко ти дете убила,
нички го в люлка турила!
Тогаз е станал млад Йован,
та па си дома отиде
и си Калина питаше:
- Мома сестрице Калино,
ти ли ми страси кошери,
ти ли ми конче убоде,
ти ли ми закла детенце?
А Калина му говори:
- Бае Йоване, Йоване,
ако съм това сторила,
на място да си остана,
мраморен камик да стана!
Йован Тодори говори:
- Либе, хубава Тодоро,
ти ли ми страси кошери,
ти ли ми конче убоде,
ти ли ми закла детето?
А Тодора му говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ако съм това сторила,
на място да си остана,
мраморен камик да стана!
Доде Тодора издума,
тя си на място остана,
мраморен камик станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012