|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Току са рекли хората -
Стоянка била хубава,
от девет места я искали,
от десето Михо проводи,
че я за Михо сгодили.
Всичките каил станаха,
всичките изин дадоха.
Буля й каил не стана,
буля й изин не даде,
че бил Михо нейн любовник.
Чудила се и маяла,
как да набеди Стоянка.
Влязла в тъмни зимници,
алено конче заклала
и на Никола думаше:
- Не ти ли казвах, Никола,
Стоянка е наша душманка,
от тук Стоянка да махнеш!
Никола дума на Рада:
- Нека го коли, мър, Радо,
и на Стоянка й бащино.
Не можала да я набеди...
Пак се е Рада мислила,
как Стоянка да набеди.
Влязла в мази дълбоки,
че е виното източила,
виното и ракията,
и си на вън излязла,
и на Никола думала:
- Не ти ли рекох, Никола,
от тука да махнеш Стоянка,
Стоянка е наша душманка.
Всичкото е вино източила,
виното и ракията!
Никола Рада думаше:
- Нека ги точи, мър, Радо,
и на Стоянка й бащино.
Не можала да я набеди...
Станала рано в неделя
и си детето изкъпа,
и си го в люлка сложи,
и му главата отрязала.
А че се Рада премени
на черква да иде.
Стоянка двори метеше,
Рада Стоянки думаше:
- Калино, мари, Стоянке,
аз на черква ще ида
да ми детето наобиколиш,
да не ми плаче детето.
И тръгна Рада, отиде.
Кога на черква наближи
поповете онемели,
даскалите млъкнали,
кандилата изгаснали,
света Неделя продумала:
- Върни се, Радо кръвнице,
попове песни да изпеят,
даскали четания да изчетат!
Рада се назад повърна
и си у тях отиде.
Стоянка още сред двори,
Рада Стоянки думаше:
- Калино, мари, Стоянке,
обиколи ли ми детето?
Стоянка були думаше:
- Не е, буле, плакало,
не съм вкъщи влизала.
Рада вкъщи влезе,
викнала и заплакала:
- Не ти ли думах, Никола,
Стоянка е наша душманка.
Кончето беше бащино,
виното беше бащино,
детето не е бащино!
Никола нищо не рече,
накладе два буйни огъня -
в единия хвърли Стоянка,
в другия хвърли Рада.
Дето ми Рада гореше -
черен се катран лееше;
дето ми Стоянка гореше -
бял се манастир лееше.
В манастира - килийка,
в килийката - Стоянка
с братово дете на ръце.
Всичките хора казали:
- Не била Стоянка виновна!
Паламарца, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|