* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два братя дялба делили,
два брата, два капитана,
с тяхната сестра Марийка.
На два се брата паднало
бащино тежко имане
и три хиляди дребно стадо.
На Марийка са й паднало -
алтънената одая
с чемширени диреци,
с позлатени маджари,
с посребрени прозорци.
Две булки, две капитанки,
много на Марийка завидяли
за алтънената одая.
И те са чудом чудеха,
какъв золум да сторят,
да си Марийка набедят,
да я батьови намразят,
намразят, да я убият.
Теньовица булка по-малка,
тя на буля си думаше:
- Я земи, бульо, остро ножче
да идем горе в саите,
три хиляди стадо да изколим,
три хиляди стадо с агънца,
Марийка да си набедим,
че ги й Марийка заклала!
Два брата, два капитана,
кат се вечерта върнали,
две булки, две капитанки,
и те са жално плачели,
и на мъжете си думали:
- Вашата сестра Марийка,
какъв ви золум сторила -
три хиляди стадо изколи,
три хиляди стадо с агънца!
Два брата, два капитана,
те на Марийка думаха:
- Ела, сестро ле, да идем,
дя ядем, сестро, да пием,
стадо се, сестро, спечеля,
една се сестра не спечеля!
Две булки, две капитанки,
повече се амбицирали,
и те са чудм чудеха,
какво да сторят, направят,
батьови й да повярват,
да си Марийка намразят,
намразят, да я убият.
Теньовица, булка хубава,
тя на буля си пак дума:
- Я иди, бульо, при Марийка,
Марийкинито ножче да откраднеш,
моя малък Иванчо да заколиш
със Марийкиното ножченце -
тогаз батьови й ще повярват
и ще си Марийка убият!
Казали и го сторили -
Иванча те са заклали.
Два брата, два капитна,
вечерта, кат се завръщат,
две булки, две капитанки,
ясни гласове вдигаха,
вдигаха и говореха:
- Два брата, два капитана,
ядете, още пиете
със сестра Марийка,
а какъв ви золум сторила -
Тенова Иванча заклала!
Теньо на Петра думаше:
- Брате ле, бате Петре ле,
туй майка не го й сторила,
туй го й Марийка сторила,
сторила и направила -
аз ще Марийка убия!
Марийка му са молеше:
- Бате ле, бате Теньо ле,
я да ме, бате, заведеш
на бащини ми чаири,
там има дърво изсъхнало.
Ако съм, бате, греховна -
дървото лист ще покара...
Теньо на батя си пак дума:
- Годината е дошло,
дървото лист да покара,
аз ще Марийка убия.
Марийка пак се молеше:
- Бате ле, бате Теньо льо,
я да ме, бате, заведеш
на бащини ми айряти,
айряти - сухи кладенци.
Ако съм бате греховна -
кладенци сухи ще останат,
ако съм брате, праведна -
кладенци вода ще текнат
Че я батьо й заведе -
кладенци вода текнали.
Но Теньо пак не вярва
и на бате си думаше:
- Годината й дошло,
кладенци вода да текнат,
туй майка не го й сторила,
туй го й Марийка сторила,
Марийка ще си я убия,
за детето си да отмъстя!
Че си Марийка заколи,
че й глава отряза,
меден й език говори:
- Бате ле, бате Теньо льо,
у дома кат си идете,
двете були слепи да сварите!
И пак Марийка думаше:
- Боже ле, Боже Гоподьо,
дето ми кръвта потече -
лековити извори да стане,
кой откъде се зададе,
на извор да се лекува;
златен манастир да построят,
манастир "Свети Марина"!
Каквото Марийка казала,
всичкото се й сбъднало.
Теньо и Петър, кат си отиват,
и двете им жени ослепели.
Ходили, лекували ги,
от нийде цяр не намирили.
Чул се й манастир, чул-прочул,
манастир "Света Марина",
имало вода лековита,
който се с вода умиел,
слепи проглеждали,
сакати тръгвали.
Те са за там тръгнали,
жените да си лекуват.
Кат до манастира стигнали,
на манастира на кубето
златно ангелче викаше:
- Лельо льо, мари, Марийке,
е где са, лельо, где идат,
две булки, две капитанки,
дето мене и тебе заклаха!
Докат детето издума,
две булки, две капитанки,
черни са чукани станали;
два брата, два капитана
и те са туй зачули
и на колене са паднали,
и се молба молили:
- Сестро ле, мари, Марийке,
я да ни, сестро, направиш,
на манастири долен праг -
кой откъдето да иде,
първо през нас да мине,
да мине, да ни настъпва,
грехове да си изпростим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012