* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Маринка китки кичеше,
пък буля й я питаше:
- Мари, калино й, Маринке,
ти като кичиш тез китки,
на кого ги даваш, калино?
Калинка буле думаше:
- Буле ле, драга, баюва,
баюва, бат Стоянова,
като ме питаш, да кажа -
давам ги, бульо, давам ги
на твойто либе Никола.
Чуди се и мае Тодорка,
какви зарари да прави,
Маринка да си набеди.
Влязла в горна градинка,
триста е матки пръснала,
медни порои тръгнаха.
И въз Стояно отиде,
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
не ти ли казвах, Стояне,
хайде калина да оженим.
Калина не е за добро,
тя й за големи зарари!
Стоян на Тодорки думаше:
- Хайде си върви, Тодорке,
нека си Маринка тръска.
Както е на нея майчино,
тъй е на мене бащино.
Върна се у дома Тодорка,
влязла у топли зимници,
триста малака заклала.
Пак въз Стояна отива
и на Стояна думаше:
- Стояне, да се провалиш,
Стояне, да се просениш!
Не ти ли, Стояне, думах -
хайде калина да оженим.
Калина не е за добро,
калина ни е за зарари.
Стоян на Тодорка пак дума:
- Мър, да си върви, Тодорке,
нека да коли Маринка.
Както й на нея майчино,
тъй на мене бащино.
Тодорка се й назад върнала.
Че си Иванча окъпала
и си го в люлчица сложила,
че го Тодорка убила
и с ален го пош покрила.
Че се хубаво премени,
че на черква отиде.
Тодорка дума Маринке:
- Ти, като метеш двори,
Иванча да си наслушваш!
Шетала Маринка по двори
и си Иванча наслушвала.
Ето ти че Тодорка иде,
право въз Иванча отива,
викнала и заплакала:
- Стояне, да се просениш!
Не ти ли думах аз тебе,
хайде калина да оженим,
калина не е за добро,
тя е за големи зарари!
Стоян дума Маринке:
- Маринке, сестро Маринке,
всичкия зарар ти простявам,
тоз зарар не ти го простявам!
Маринка бате си думаше:
- Байно льо, бачо Стояне,
да идеш, бате, да отидеш,
три кола драка насечи,
на три я кола натрупай,
дор три огньове наклади.
Първи огън аз ще се хвърля,
у втория Иванчо хвърли,
у третия булката Тодорка.
Събрало се мало и голямо.
Кехаята съдба ще отсъди.
Дет се Маринка хвърлила -
златен се манастир лееше;
дето Ивана хвърлили -
златни се икони лееха,
дето Тодорка хвърлили -
черен се катран лееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012