* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Маринка двори метеше,
двама я братя гледали,
един си на друг думаха:
- Ах, гиди, наша Маринка,
Маринка добро момиче,
дето иде, д' иде Маринка,
голям ще хатър да гледа
на свекър и на свекърва,
на зълви, хем на девери.
Де ги й зачула буля й,
буля й некаилница,
тя каил ни е станала.
Че вляла в горни къщички,
мъжка си й рожба заклала,
в златни го й люлки турила,
та че навънка изляла,
ем на калина заръча:
- Калино, ем ти Маринке,
аз щем за вода да ида,
детето да ми нагляваш,
нагляваш, ем наслушиваш.
Грабнала й бели бакъри,
та че за вода отишла,
отишла и се й върнала.
Остави бели бакъри,
право при дете отиде;
щом са над люлка надникна,
викнала, та заплакала,
хем на Стояна думаше:
- Стояне, ем ти, драгинко,
тая ли й ваша Маринка,
дето ще хатър да гледа
на свекър и на свекърва,
хем на по-стара етърва,
на зълви, хем на девери,
тя ми й детето заклала,
златни го й люлки турила,
с бяло го й платно прикрила.
Ах гиди, любе Стояне,
да бъде глава за глава!
Стоян си нищо не рече,
люто се Стоян разсърди,
че бръкна в куюм джубове,
извади ножче янджарче,
че й главата отряза.
Глава й скача, език дума:
- Байне ле, бате Стояне,
че кво ти сторих, байне ле,
та ми главата отряза?
Какво е чудо станало -
дето й глава паднала,
голям манастир станало;
дето й тяло паднало,
широка река текнало.
Да не би чудо станало,
не би са песня изпяло.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012