* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Седнал ми Петър да яде,
да яде Петър, да пие
с негова жена Петровца,
с негова сестра Мария.
Седяли, яли и пили,
дур са петлите попели.
Петровца, жена лошава,
Петровца некаилница,
и тя се чудом чудеше
какъв зарар да направи.
Привлезе в тъмни яхъри,
заклала конче хранено,
и тя на Петра думаше:
- Петре ле, холан, Петре ле,
ти като ядеш и пиеш,
от нещо хабер имаш ли -
сестра ти, холан, Марийка,
заклала й конче хранено!
Ти иди, Петре, да видиш!
Той на Петровца думаше:
- На мене 'ко е бащино,
а на Мария й майчино!
Пак яде Петър, пак пие.
Петровца, жена лошава,
Петровца некаилница,
и тя се чудом чудеше
какъв зарар да направи.
Привлязла в понци дълбоки,
вино и ракия източи,
тръгнало й река винена,
винена и ракиена...
И пак на Петра думаше:
- Петре ле, холан, Петре ле,
сестра ти, холан, Мария
вино и ракия източи;
да видиш, Петре, да видиш -
тръгнало й река винена,
винена и ракиена!
Пак яде Петър, пак пие,
и на Петровца думаше:
- На мене 'ко е бащино,
а на Мария й майчино!
Петровца, жена лошава,
и тя се чудом чудеше
какъв зарар да направи.
Привлезе в горна градинка,
прескунди тревна със пчели,
тръгнала й река медена...
И пак на Петър думаше:
- Петре ле, холан, Петре ле,
сестра ти, холан, Мария
прескунди тревна със пчели,
да видиш, Петре, да видиш -
тръгнало й река медена!
Пак яде Петър, пак пие,
и на Петровца думаше:
На мене 'ко е бащино,
а на Мария й майчино!
Петровца, жена лошава,
грабнала й ножче ханджарче,
мъжка си рожба заклала,
и пак на Петра думаше:
- Да идеш, Петре, да видиш,
сестра ти, холан, Мария
мъжка ти рожба заклала!
Петър Петровци думаше:
- И аз ще да я посъдя
със мойто ножче ханджарче!
Че й главата отряза
на свойта сестра Мария.
Дето кръвта й капеше,
все се свещица палеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012