* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Тодорка Богдан думаше:
- Богдане, пръвна кръвнино,
ай да оженим сестра ти,
сестра ти - Маринка.
Нямаме файда от нея,
само си зарар имаме.
Додеяло ми е от нейните женихли -
всяка вечер сгледници,
всеки понеделник женихли.
Прагове се изтриха,
брашното си измесихме,
от Маринкините женихли.
Богдан Тодорка думаше:
- Нека си трият прагове,
нека си измесим брашното,
че то е на мене бащино,
както на мене, така и на нея.
Тодорка некаилница, тя каил не става.
Станала е рано в неделя,
влязла е в дълбоки изби,
разбила е душни бъчви,
текнало е вино червено.
И пак на Богдан думаше:
- Богдане, Бог да те убие,
нали ти рекох, Богдане,
ай да оженим сестра ти,
сестра ти, Маринка.
Какъв са золум сторили,
Маринкините сгледници,
че са си вино пуснали.
Богдан Тодорка дума:
- Нека да сторят, направят,
че то е на мене бащино,
както е на мене, така е и на нея.
Тодорка золумджийката,
станала е рано в неделя,
и си детето окъпала,
и го в люлката сложила.
Сложила го и заклала,
и му очите прикрила.
Маринка двори метеше,
Тодорка Маринка думаше:
- Мари, калино Маринке,
като си метеш дворове,
наслушай ми, калино, детето,
да не се, калино, разплаче,
аз ще в черкова да ида.
Отишла е и скоро се върнала,
и на Марийка думаше:
- Плакало ли е, калино, детето?
Маринка буля си думаше:
- Не е плакало, бульо, детето.
И тя си вкъщи привлязла,
и му очите открила.
И викнала, и заплакала:
- Богдане, Бог да те убие,
нали ти рекох, Богдане,
хай да оженим сестра ти,
сестра ти, Маринка,
Маринка золумджийска,
какъв ми золум сторила,
че ми й детето заклала!
Богдан си нищо не рече.
Сред двори два огъня запали,
в единия хвърли Тодорка,
в другия хвърли Маринка.
Дето Тодорка гореше -
черен катран вреше;
дето Маринка гореше -
ален трендафил цъфтеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012