* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Рада Божана думаше:
- Божане, пръвна пръвнино,
нали ти думах, Божане,
Маринка да си оженим?!
Не ни й Маринка за файда,
най ни й Маринка за зарар.
Да влезеш в тъмни дамове,
да видиш чудо голямо -
че си й биволите заклала!
Божан на Рада думаше:
- Както на мене бащини,
тъй и на нея майчини.
Рада Божана думаше:
- Божане, пръвна пръвнино,
нали ти думах, Божане,
Маринка да си оженим?!
Не ни й Маринка за файда,
най ни й Маринка за зарар.
Да влезеш в тъмна мазия,
да видиш чудо голямо -
че си й виното източила,
виното и ракията!
Божан на Рада думаше:
- Нека, мъри, да ги източи -
както на мене бащини,
тъй и на нея майчини.
Стана си рано Маринка,
рано у Света Неделя,
равно си двори метеше.
Рада Маринка думаше,
че е детето окъпала
и го у люлка гудила
да си детето послуша -
дан' си детето уреве,
Маринка дете да гледа...
Че си детето заклала
и лапна свещи вощени,
на черковата ще иде.
Като си на черкова наближи,
черквата си се затвори,
че са попове онемели,
даскалите ослепели.
Като се назад върнала,
право на люлка отишла.
Рада на Божан думаше:
- Божане, пръвна пръвнино,
нали ти думах, Божане,
Маринка да си оженим?!
Не ни й Маринка за файда,
най ни й Маринка за зарар.
Чудил се Божан, маял се,
па ги занесъл у гора,
наклал е огна голяма,
накарал ги да прескачат.
Рада прескочи - чер въглен стана,
Маринка прескочи - манастир стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012