* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два су брата млого живували,
сестру Нейкю млого обичали
от милос ю на пазар одвели,
що видели, се Нейкьи купили.
Купили су ноже църноцренче
и на ноже три струкье веригье,
на веригье ясно огледало
да се Нейкя често огледуе.
Каскандиса кучка Павловица,
каскандиса, Бог да ю убие,
та украдла ноже църноцренче,
па увлезла у ладни яъри,
та убола три чивта волове
и четвърти - два църни бивола.
Па остави ноже църнопренче,
га остави Нейкьи под узглавье,
па си иде Павлу на механе:
- Диг се, диг се, Павле бре юначе,
диг се, Павле, ега се не дигъл,
що ти се е золум направило:
убодени три чивта волове,
а четвърти - два църни бивола.
Това Нейкя - твоя мила сестра!
А Павол си потийом говори:
- Буди Нейкьи за сватбу отишло!"
Садоса се кучка Павловица,
сядоса се, Бог да ю убие...
Па е слезла у тъвни зевници,
та източи девет бъчве вино,
а десета - със люта ракия.
Па отиде, на Павлу казуе:
- Диг се, диг се, Павле бре юначе,
що ти се е пакос направило,
източене девет бъчве вино,
а десета - със люта ракия.
Това Нейкя - твоя мила сестра.
- Буди Нейкьи за сватбу отишло!
Тека Павол потийом говори...
С' ядоса се кучка Павловица
с' ядоса се, Бог да ю убие,
та увзела ноже църноцренче,
та убоде ньойньо мужко дете,
па остави ноже църноцренче
га остаи Нейкьи под узглавье.
Па отиде на Павли казуе:
- Диг се, Павле, да би се не дигъл,
що ти се е пакос напраило:
убодено твое мушко дете...
Това си е Нейкя напраила!
Па си дойде Павол добър юнак,
па си реди редом по ножеве.
Ка е увзел сестрино ноженце -
а ноженце у кръв утънуло.
Па говори Павол добър юнак:
- Ой те тебе, моя мила сестро,
що убоде това мужко дете?
А сестра се млого верно кълне:
- Не съм, брале, ко ми живи вие!
Ако будеш това направи ме:
одведи ме на кърс на ръзкърсье,
па ме срежи чирек по чирека...
Дека падне моя тънка снага,
тамо да се манастир съгради.
Дека падне моя руса коса,
там да расту травкье лековите.
Дека падну мое тънкье ногье,
там да расту две тънкье тополе...
Кико рекла - и тека стануло...
Разчуло се, мало и големо,
секо иде тамо да се цери.
Бог да бие кучку Павловицу,
разболе се Бог да ю убие.
Та лежала тъкмо девет годин.
Кига била десета година,
през костите трава проницала,
а през очи муе излитале.
Па замоли Павел добър юнак
да ю води на зълвине църкве.
Кига си е манастир видела,
мигом се е манастир растурил.
Па тръгнула билкье да си бере.
Билкье су се на камик сториле,
а манастир - на старе зъдине.
Смаяла се кучка Павловица.
И брайкята су тъгай разбрали,
дека Нейкю лошо направили...
Па извели кучку Павловицу
извели ю на дела висока,
насипали ю с катран и видело,
после Павловицу запалили...
Три дни и три ночи им светила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012