* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Тодорка дума на Богдан:
- Богдане, пръвна пръвнино,
Богдане, пръвно венчило,
хай да оженим сестра ти,
сестра ти, холам, Маринка,
какъв ни й золум сторила!
Привлязла в горна градинка,
прескунди качки медени;
по-скоро навън излязла -
текнало й реки медени!
Богдан Тодорки думаше:
- Тодорке, върла душманке,
нека ги кунди сестра ми -
както й на мене бащино,
тъй и на нея бащино!
Тодорка й гневно догневя,
привлязла в изби дълбоки,
пуснала й бъчви винени,
винени и пелинени;
по-скоро й навън излязла -
текнали реки винени,
винени и пелинени...
Тодорка дума на Богдан:
- Богдане, пръвна пръвнино,
нали ти рекох, Богдане -
хай да оженим сестра ти,
сестра ти, холам, Маринка,
какъв ни й золум сторила!
Привлязла в изби дълбоки,
пуснала й бъчви винени,
винени и пелинени;
по-скоро й навън излязла -
текнали реки винени,
винени и пелинени!
Богдан Тодорки думаше:
- Тодорке, върла душманке,
нека ги пуща сестра ми -
както й на мене бащино,
тъй и на нея бащино!
Тодорка й гневно догневя,
привлязла в тъмни яхъри,
заклала й лиси биволи,
прибучи конче хранено;
по-скоро навън излязла -
текнали реки кървави...
Тодорка дума на Богдан:
(...)
Богдан Тодорки думаше:
- Нека ги бучи сестра ми -
както й на мене бащино,
тъй и на нея бащино!
Тодорка й гневно догневя,
привлязла в горни одаи,
мъжка си рожба заклала
и му очите прикрила;
и се нареди, премени,
и на черкови ще иде...
И на черкови тръгнала,
и на зълва си думаше:
- Мари, калино Маринке,
аз ще на черква да ида!
И на черкова тръгнала.
На пътя среща Архангел,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, върла душманке,
скоро се назад повърни,
ти като влезеш в черкови,
черкова ще се събори!
Тодорка се назад повърна,
право си у тях отиде
и на Маринка думаше:
- Мари, калино Маринке,
не ми ли плаче детето?
- Не плаче, бульо, не плаче,
нето съм в къщи влизала.
Тодорка в къщи привлезе
и му очите открила -
детето в кърви лежеше...
Викна Тодорка да плаче
и на Богдана думаше:
- Богдане, Бог да те убие!
Нали ти рекох, Богдане, -
хай да оженим сестра ти,
сестра ти, холам, Маринка,
какъв ни й золум сторила!
Мъжса ни й рожба заклала!
Богдан му жално дожаля,
веще му му гневно догневя,
накладе дур два огъня,
в едину хвърли Тодорка,
в едину хвърли Маринка.
Дето Тодорка гореше -
сини пламъци вдигаше,
черни се кърви лееха;
дето Маринка гореше -
бели пламъци вдигаше,
бял се маргарец лееше!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012