* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Седнали са двама братя,
седнали дялба да делят -
бащино тежко имане.
Сал една сестра имали,
сал една сестра - Марийка.
Братя Марийки думаха:
- Сестро ле, сестро Марийке,
я хайде да те оженим,
дялбата да си разделим -
бащино тежко имане!
Марийка дума два брата:
- Делете се, бате, делете,
аз няма да се оженя.
Каквото от сърце искате,
таквоз на мене давайте.
Чудят се братя, маят се -
какво на Марийка да дадат.
А че си братя намислят,
те имат една стаичка,
със позлатени атове -
нея на Марийка да дадат.
Решили, дали й я.
Етърви каил не стават,
стаята за Марийка да бъде.
Че става малка етърва,
на по-голяма думала:
- Ах, мари, како, какичке,
я хайде, како, да идем,
виното да им изпуснем,
виното и ракията,
че като дойдат два брата,
срещу им двете да викнем:
"Какво е сестра ви сторила,
тя ви виното изпусна,
виното и ракията!"
Нали са братя разумни,
на Марийка нищо не рекли.
И стават, на лов отиват
за зайци и за лисици.
Че става малка етърва,
на по-голяма думаше:
- Ах, мари, како, какичке,
цяла нощ съм, како, мислила,
мислила, незаспивала,
как да си Марийка погубим,
стаята за нас да остане.
Я хайде, како, какичке,
пчелите да им изпуснем,
пчелите - от кошерите,
че като дойдат два брата,
срещу им двете да викнем:
"Какво е сестра ви сторила,
тя ви пчелите изпусна!"
А по-голямата еърва,
тя на по-малка думаше:
- Нали ще ни пчели ужилят?
- Аз ще те, како, науча,
ще вземем дългите въжа -
кошери ще си вържеме,
отдалеч ще ги дърпаме.
Решили, тъй направили.
Като си дошли два брата,
срещу им двете викнали:
- Какво е сестра ви сторила,
тя ви кошери изпусна.
Нали са братя разумни,
те си Марийка смъмреха
и пак си на лов отишли,
за зайци и за лисици.
Че става малка етърва,
на по-голяма думаше:
- Цяла нощ съм, како, мислила,
как да си Марийка погубим,
стаята за нас да бъде.
Ти имаш едно детенце -
на двама братя едничко,
на две етърви миличко.
Я хайде, како, да вземем
Марийкиното златно ножченце,
детето да си заколим.
Като си дойдат два брата,
срещу им двете да викнем:
"Тя ви е детето заклала!"
А че се братя ядосват,
че си Марийка улавят
и я в гората завеждат -
на едно й място очи изваждат,
на друго й - глава отрязват.
А че се братя у тях завръщат.
Две се етърви до бой скарали.
Малка етърва думаше:
- Стаята, како, за мен ще бъде,
нали те аз научих
детето да си заколим!
Голяма етърва думаше:
- Стаята за мен ще бъде,
нали е моето детето!
Като зачуха два брата,
те си жените улават
и ги на коне завръзват,
на коне, на опашките.
И си кушия правиха
из добруджански шосета -
да види мало и голямо,
как були зълва затриват!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012