* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Какъв е спомен станало,
в Пандакли село голямо.
Стояница ми хубава,
станала рано в неделя,
донела вода студена,
че си детето къпала,
къпала и накърмила.
В пъстра го люлка турнала,
че му глава отряза,
с ален го килим покрила,
и на зълва си думаше:
- Калино моя, зълво ле,
полека ходи из къщи,
да не събудиш детето,
детето, малък Иванчо.
Язи на черква ще ида,
една свещ да си запаля,
на Богу да се помоля.
Станала и се облякла,
че ми на черква отишла,
една свещ е запалила,
на Богу се е помолила.
Като се в къщи върнала
и си на Стоян извика:
- Стояне, олам, Стояне,
твоята сестра Иринка,
що стори, що ми направи,
та ми детето заклала?!
Стоян се чудом чудеше,
какво да прави, да стори.
Намисли Стоян, намисли,
Иринка в огън да хвърлят.
Три пъти са я хвърляли,
Иринка жива излиза.
Комшии ми се сбираха,
едни си други думаха:
- Хвърли, Стояне, майка му!
И тя ми жива изгоряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012