* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Калинка двори метяла,
Калинкин мил брат,
той я от чардак гледаше.
Калинкината зла буля,
тя каил не станала
и на Стоян думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
твойта сестра Калинка,
какъв е зарар сторила -
прикутла девет рояка,
текнали реки медяни.
Калинка Стоян думаше:
- Не съм го, брайно, сторила.
Калинкината зла буля,
тя на Стоян думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
какъв ни зарар сторила,
твоята сестра Калинка -
тя влязла в тъмни яхъре,
заклала конче хранено,
текнали реки кърви.
- Сестро ле, бяла Калинке,
кво да те, сестро, направя?
Калинка байно си думаше:
- Не съм го, брайно, сторила.
Калинкина зла буля,
станала рано в неделя,
че си детето окъпала,
детето, мъжката рожба,
окъпала и си го повила,
повила и го закла.
Че на зълва си думаше:
- Зълво Калино, Калинке,
аз ще на черква да ида,
да ми детето наслушваш.
Отишла и се върнала,
и право на люлка отиде,
че викнала и заплакала
и на Стоян думаше:
- Стояне, любе Стояне,
твойта сестра Калинка,
какво ни зло направила -
тя ни детето заклала!
Стоян Калинка думаше:
- Сестро Калинке, Калинке,
кво да те, сестро, направя?
Калинка брайно си дума:
- Брайно ле, бате Стояне,
изкопай гробе дълбоко,
че събери девет авджии,
авджии и куршумджии,
да стрелят ден до пладне.
Ко съм брайне сторила,
куршуми да ме утрепят!
Стоян Калинка послуша,
изкопа гробе дълбоко,
тури Калинка до него,
събра девет авджии,
авджии и куршумджии.
Стреляли ден до пладне,
като при Калинка отишли,
видяли чудо голямо -
престилката й пълна с куршуми,
махрама й мокра от сълзи.
Стоян Калинка думаше:
- Кво да те, сестро, направя?
Калинка бате си дума:
- Донеси кола чулии,
че тури ме, байно, във тях
и ги, байно, запали.
Ко съм го, байно, сторила -
жива в тях да изгоря.
Стоян сестра си послуша,
донесе кола чулии,
тури Калинка във тях
и я Стоян запали.
Чулии в огън изгоряха,
пак Калинка жива остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012