* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една сестра мегю девет бра=,
мегю девет бракя,
много са я бракя обичале,
често са я на пазар водиле,
от що вишле, се й накупиле.
Видели са сребърни ножета,
на ножета златни синджирчета,
видели са и от пих купиле.
Не свиде се кучка Павлевица,
на етърва потийом говори:
- Таком Бога, по-млада етърво,
да знаеш ли билье омайниче,
омайниче, билье омръзниче,
да омразим сестрица Мария,
да я толку бракя не обичат,
да й толку бракя не купуват.
Проговори по-млада етърва:
- Таком Бога, по-стара етърво,
нека си я бракя обичая,
и мене са бракя обичале,
и мене са на пазар водиле,
и мене са бракя купувале.
Разсърди се по-стара етърва,
шету-мету кучка Павлевица,
па си ойде на хладни механи,
изпущи си девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия,
шету-мету кучка Павлевица,
па на Павла потийом говори:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш,
що ти сестра щета направила -
изпущи ти девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия.
Проговори Павела юнака:
- И да го е сестра направила,
буди сестра тъкмеж направила...
Шету-мету кучка Павлевица,
шету-мету у хладна кошара,
убоде си девет бели юнци,
девет юнци, десета белана,
шету-мету кучка Павлевица,
ла си ойде у хладни механи,
па на Павла потийом говори:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш
що ти сестра щета направила -
убоде ти девет бели юнца.
девет юнци, десета белана.
Проговори Павел добър юнак:
- И да го е сестра направила,
буди сестра сватба направила...
Шету-мету кучка Павлевица,
шету-мету дома на дворове,
изкачи се горе на чардаци,
убоде си това мъжко дете,
шету-мету кучка Павлевица,
па си ойде у хладна механа,
па на Павла потийом говори:
- Вдиг се, Павле, ега се не вдигнеш,
що ти сестра щета направила -
убоде ти това мъжко дете.
Разлюти се Павел добър юнак,
та си ойде дома на дворове,
па на сестра потийом говори:
- Таком Бога, сестрице Марийо,
всичко простих, това не прощавам!
Проговори сестрица Мария:
- Таком Бога, мое мило брате,
ако съм го язе направила,
изведи ме на поле широко,
разсечи ме на четири дела -
дека падне моя руса глава,
там че стане църквица Мария;
дека паднат мои черни очи,
там че изврат два бистри кладенци;
дека паднат мои бели ръце,
там че никнат две ели високи.
Що е рекла сестра му Мария,
що е рекла, това и станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012