* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Калинка сираче,
без майка Калинка, без баща,
при брата си Богдана
и при буля си да живей.
Буля й, некаилната,
буля й, некабулната,
станала рано в неделя,
блъснала триста кошера,
потекли реки медени,
медени и восъчени,
че си детето окъпа
и го в люлчица сложила,
че се хубаво облече,
облече и се премени,
и на черкова отиде.
Буля на Калинка думаше:
- Гледай ми, мари, детето,
слушай ми, мари, детето,
кога се от сън събуди!
Ходила във черкови,
ходила и се върнала.
Калинка двори метеше,
буля Калинке думаше:
- Ставало ли ми й детето,
плакало ли ми й детето?
Калинка були думаше:
- Нито е, буля, ставало,
нито е, буля, плакало,
нито съм в къщи влизала.
Буля й влезе към къщи,
викнала, та заплакала,
Богдана люто кълнеше:
- Богдане, Бог да те убий,
и ти, драгинко Стояне,
колко ви пъти порекох -
недейте държа Калинка,
тя е за големи зарари!
Блъснала е триста кошера,
че ми й детето заклала,
че го й в люлчица сложила,
за две етърви за радост,
за двама братя за хубост!
Богдан си нищо не рече,
Богдан Калинке думаше:
- Калинке, мило байново,
я се хубаво облечи,
пък по-хубаво нагласи,
че айде, мари, Калинке,
на друго село ще идем!
Тя се Калинка зарадва,
че се хубаво облече,
пък по-хубаво нагласи,
че са с брата си тръгнали
на друго село да идат.
Не са във село отишле,
а най във гора зелена.
Богдан из гора ходеше,
редом дървета гледаше,
кое ще му дърво хареса,
там да Калинка посвърже,
посвърже, да я остави,
зверове да я изядат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012