* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Буля на леля думаше:
- Лельо Марино, Маринке,
я ще на черква да ида.
Ако Петърчо заплаче,
ти да го, лельо, залюляш.
Станала буля, отишла.
Маринка мома хубава,
тя си детето кайдиса,
че го във люлка сложила.
Ходила буля, върнала са
и на Маринка пак дума:
- Заплака ли ми Петърчо,
заплака ли, залюля ли го?
- Нето ми, бульо, заплака,
нето го, бульо, залюлях,
не съм са горе качила.
Тя са Марийка качила,
качила и извикала:
- Любе Никола, Никола,
таз твойта сестра Маринка,
тя си Петърчо заклала
го във люлка турила!
Кат ги Никола посъбра,
до два огъна накладе.
Във първия огън хвърлил
негова булка Марийка,
във втория огън хвърлил
негова сестра Маринка.
Дето Марийка гореше,
черен са катран лееше.
Дето Маринка гореше,
бял са манастир строеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012