* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два ми брата верно живувалха,
мегю них си сестра милуваха,
милуваха Мара нихна сестра -
къде ходят, все и нея водят,
и що видят, все и нея купят.
Па ойдоха на енишер пазар,
там видоха две рушки ножчета,
й видоха, и на Мара купиха.
Не свиде се кучка Павлевица,
а ту вели, вели и говори:
- Е тизека, по-стара етърво,
да не знаеш нещо дробно биле,
дробно биле, да и омразито,
да омразим Мара наша зълва,
да омразим от нейзните братя -
доста си я братя милуваха,
доста си й купье купуваха!
Проговори по-стара етърва:
- Омразил ти Господ двете очи,
двете очи от русата глава!
Нека и я братя милуваха,
нека си й братя купуваха,
и мене са така милували!
А ту взема кучка Павлевица,
украднала Мариното ножче,
та си ошла до дълбоки яхъре,
та убола девет сиви юнца
и убола девет врани коня,
а ту се е назад повърнала,
а ту вели, вели и говори:
- Стани, Павле, да би жив не станал,
що ти се е щета направила -
убодени девет сиви юнца,
убодени девет врани коня!
Павле барем глава не подигна,
току вели, вели и говори:
- Нека сме си ние двама живи,
нека ни е жива сестра Мара,
па кьеме си коне спечалити,
па кьеме си юнци спечалити!
Не свиде се кучка Павлевица,
па вземала Мариното ножче,
убоде си детенце у люлка,
а ту викна, викна колко може:
- Стани, Павле, да би не станало,
що ти се е щета учинило -
убодено твое мъжко дете,
убоде си детенце у люлка,
убодено дете дека спие!
Тогай Павле погледна у люлка,
а ту вели, вели и говори:
- Кой убоде наше мъжко дете?
Па проговори кучка Павлевица:
- Я гледай си редом по ножове,
та чии са ножове кървави,
сос них е детето прободено!
Изгледал е редом ножовето,
угоди се с кърви Мариното,
Мариното пусто рушко ножче.
Я Мара се яко люто кълне:
- Не съм, братко, коми живи вие,
ако съм го я, братко, убола,
отведи ме в сред поле широко,
отсечи ми моя руса глава!
Дето падне, братко, моя става,
ако съм го, братко, я убола, -
тамо, братко, огън кье изгори;
дето паднат мои църни очи,
ако съм го, братко, я убола, -
тамо, братко, вода кье отнесе!
Ако ле не съм го я убола,
дето падне моя руса глава -
кье се сгради църква Мариица;
дето паднат мои църни очи -
там кье изврат два студни кладенци;
дето ми се костите разнесат -
там кье никне зелено борче!
Па станаха, вели, та ойдоха,
та ойдоха у поле широко -
там сосече сестра си Мария!
Дето й ставата паднала -
там се сгради църква Мариица;
дето й очите паднали -
там извреха два студни кладенци;
дето й се косата разнесла -
тамо никна зелено борченце!...
Щото ми се, бре, човек разболи,
все си иде в църква Мариица,
та се мие на студни кладенци -
болни идат, здрави си се връщат.
Разболе се кучка Павлевица,
та лежала до девет години -
нито умрува, нито станува...
Па си стана и она си крене
да си иде в църква Мариица,
ега би си тамо аман нашла -
болна да иде, здрава да дойде.
Кога тамо близо приближила,
отдалек й църква продумала:
- Назад, назад, кучка Павлевица,
тизе не мож здраве да си наеш!
Лежала си до девет години,
и още девет кье си лежиш,
костите да ти се разнижат,
та по постеля да ти покапят;
низ постелка трева да ти никне,
пред глава мухи да ти прелитат,
па душа да не ти изкокнати!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012