* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Ирини дошли сгледници,
булините й любовници.
Буля й, некаилница,
тя каил не е станала,
тя на Никола думаше:
- Никола, първо венчане,
оттук Ирина да махнеш,
да махнеш, да не я жениш,
Ирина не ти й за добро!
Че е станала Калина,
влягла й в тъмни яхъри,
заклала й конче хранено,
конченце като ангелче,
че на Никола думаше:
- Никола, мой провалнико,
нали ти рекох, Никола,
оттук Ирина да махнеш,
да махнеш, да не я жениш,
Ирина не ти й за добро;
какво ти й добро сторила -
тя ти й кончето заклала!
Никола дума Калину:
- Нека го коли, Калино,
и на нея й мъка бащина,
и на нея й като на мене!
И Калина се чудеше,
какво Ирини да стори,
да стори и да направи,
батьо й да я омрази,
да махне, да я не жени...
Влягла е в тъмни зимници,
заклала й руси биволи,
биволи като ангели,
че на Никола думаше:
(- Никола, мой провалнико,
нали ти рекох, Никола,
оттук Ирина да махнеш,
да махнеш, да не я жениш,
Ирина не ти й за добро;
какво ти й добро сторила -
тя ти й биволите заклала!)
Станала й рано в неделя,
че си детето окъпа,
окъпала и го заклала,
у пъстра го люлка угуди,
че е на черкова тръгнала.
При черковата приближи -
черковата се затвори
и поповете млъкнаха.
Света Неделя продума:
- Мари, Калино, беднице,
на своя рожба кръвнице,
пък на зълва си беднице,
защо си закла, Калино,
вашето конче хранено,
конченце като ангелче,
та ти набеди зълва си?
Не ти ли стигна, Калино,
кончето да си заколиш,
ами си закла, Калино,
вашите руси биволи,
биволи като ангели,
че пак набеди зълва си?
Не ти ли стигна, Калино,
(биволи да си заколиш,
биволи като ангели,)
ами си закла, Калино,
твоята мъжка рожбичк?
Иди си, иди, Калино,
тук няма място за тебе!
И Калина се й върнала,
та че си у тях отиде,
та на зълва си думаше:
- Мари, калино Ирино,
че плака ли ми детето,
Ирино, залюля ли го?
Ирина дума були си:
- Булно ле, Николице ле,
не ти й детето плакало,
ни съм го залюлявала.
Кога Калина отиде,
над люлката се надвеси -
викнала й, та заплакала:
- Никола, мой провалнико,
нали ти рекох, Никола,
оттук Ирина да махнеш,
да махнеш, да не я жениш,
Ирина не ти й за добро;
какво ти й добро сторила -
тя ми й детето заклала!
- Не ти ли стигна, Ирино,
кончето да си заколиш,
ами си закла, Ирино,
нашите руси биволи?
Не ти ли стигна, Ирино,
биволите да си заколиш,
ами си закла, Ирино,
моята мъжка рожбичка?
Иринка плаче и вика:
- Байне ле, батьо Никола,
'ко съм ти клала детето,
и наште руси биволи,
и нашто конче хранено,
недей ме, байне, убива -
запълни фурни горещи,
мене във фурните угуди!
И Никола ги запали.
Три дни са дене горели,
три дни ми дене и три нощи,
Иринка в' фурни угуди,
че я в' фурната замаза.
Господ ангели проводи:
- Ангели, Арахангели,
я слезте долу на земя,
фурните да угасите,
Иринка да не изгори,
Иринка, клето сираче!
И ангели са отишли,
че си фурните угасили,
че не изгоря Иринка,
Иринка, клето сираче -
три дни и дене стояла,
три дни ми дене и три нощи.
Кога Никола отхлупи,
Иринка да си намери,
праха й той да извади,
кога Никола погледна -
Иринка седи сред фурни,
сред фурни седи седнала
и се й Иванчо съживил,
дето го й клала буля й...
Иринка го в ръце държеше,
златни ябълки подхвърля.
Като Никола погледна,
опали фурни горещи,
Калина турна в' фурните,
че си Калинка изгоря...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012