* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Клета му душа, проклета,
който сираче остане
при буля си и при батя си,
на буля си да слугува,
на батя си да чиракува.
Расла Стоянка, порасла,
хубава мома станала,
много я момци искали,
батьо й все я не давал,
най я батьо й държал
за Колю, за касапина,
за булина й любовник.
Буля й каил не става
и се чуди, и се мае,
какво зло да стори,
Стоянка да си набеди,
бате й да я намрази,
намрази, да я погуби.
Влязла е в хладни мази,
заклала й руси биволи
и на дюкяна отишла,
и на батя й думала:
- Я ела, либе, да видиш,
твойта сестра Стоянка,
какво е зло сторила,
заклала руси биволи.
- Нека да ги заколи,
както са на мен бащини,
тъй и на нея бащини.
Буля си у тях отиде,
заклала й конче хранено,
златна му юзда сложила
и на дюкяна отишла,
и на батя й думала:
- Я ела, либе, да видиш,
твойта сестра Стоянка
какво е зло сторила,
заклала конче хранено.
- Нека да го заколи,
както са на мен бащино,
тъй и на нея бащино.
Буля пак се чуди
какво зло да направи.
Станала рано в неделя,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала и заклала,
и е на черква тръгнала.
Стоянка двори метяля,
буля й поръчала
детето да наглежда.
Като се от църква върнала,
при детето влязала,
викнала и заплакала,
и на дюкяна отишла,
и на батя й думала:
- Тодоре, либе Тодоре,
твойта сестра Стоянка
мъжка ти рожба заклала,
биволи, ако са бащини,
биволи, още кончето,
детето не ти й бащино!
Тогиз се Тодор разсърдил,
право си у тях отиде,
наклал буйни огньове,
в единия хвърлил Петранка,
в другия бутнал Стоянка.
Дето Петранка гореше,
черни се кърви лееха;
дето Стоянка гореше,
бял се манастир лееше.
Соянка из манастир ходеше
и си жално плачеше:
- Клета му душа, проклета,
който сираче остане
при буля си и при батя си,
както ази останах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012