* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два се братя милно милували,
между тях е една сестра Миля,
къде идат все и нея водат.
Ойдели са на нови пазари,
купили са на две зелени стомни
и тях са ги на Миля купили.
Ойдели са на нови панаир,
купили на дружки нохчета
и на Миля са купили.
Заяла се кучка Павльовица,
по-голяма етърва
и дума на по-мала етърва:
- Е, етърво, по-мала етъво,
как да си я Миля омръзнем,
от неини мили братя?
Отговаря по-мала етърва:
- Е, етърво, ей, мила етърво,
и ние сме като Миля били,
и нас ни са братя купували,
и нас ни са братя милували,
нека си я братя милуват,
нека си й братя купуват...
Налюти се кучка Павльовица.
Убила е девет враня коня
и станала, и на Павля дума:
- Стани, Павльо, стани, първо либе,
та да видиш що учини твоя сестра Миля -
убила е девет врани коня!
А Павльо й вели, хем говори:
- Спий ми, спий ми, кучко Павльовице,
Павльо коня пак ще да си купи.
Изпуснала девет бъчви вино
десета ракия и на Павльо вели, хем говори.
(...)
- Спий ми, спий ми, кучко Павльовице,
Павльо бъчви пак ще да напълни!
Налюти се кучка Павльовица.
Набоде си мъжко детенце,
убоде го в шарени молки,
убоде го с Милино нохче
и пак на Павльо вика:
- Стани, Павльо, стани, първо либе,
да си видиш, що учини твоя сестра Миля -
убоде ни нашо мъжко дете!
Налюти се нейно първо либе,
та си стана сутрин по-рано,
да си види редом по нохчета,
чийно похче е в кърви обляно.
Дек си гледа Милино нохче -
Милиното нохче в кърви потънало.
Закара си Павльо негова сестра Миля,
заведе я на връх на планина.
Отреза й русата глава.
Деки й падна нейна руса глава -
там си стана до гъста кория.
Къде падная нейни черни очи -
там си станаха до два бисри кладенца.
Кучка Павльовица със очи ослепела,
на сън й се присънило
да иде на връх на планина,
да измие нейни църни очи.
Кой що е ойдел, кой се е измил,
кой се е измил от Милините кладенци -
всички прогледная.
Научила е кучка Павльовица,
научила и тя е отишла,
и тя очи да измие на Милини кладенци.
Там излезло нейно мъжко дете
и на майка вели, ем говори:
- Ой ти, майко, ой ти, стара майко,
на всички хора тука очи прогледнаа,
на тебе тука от сърце да изпръснат!
Ти ме мене безжалостно закла
и леля ми погуби,
тука тебе кости да окапат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012