* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два ми брата живувале,
мегю себе сестра милувале,
от милост го на пазар водиле
що видели, све ву купувале.
Купиле ву сребърни ножове.
Не свиде се кучке Павловице,
извадила сребърни ножове
среде ноке полуноке.
Та убоде мъжко дете,
та убоде коня у конюшник,
та изпущи девет бъчви вино,
та изпущи десета ракия.
Па турила сребърни ножове
у сестрини джепове турила.
И викнала, да би не викнала:
- Стани, Павле, да би не станало,
що се чудо, Павле, учинало -
убодено дете у лелейка,
убодени коне у конюшник,
изпущени бъчви у земници.
Па си вика кучка Павловица:
- Да извадим ножове да гледам.
И гледале ножове по редом,
извадиле сестрини си ножи:
- Ти си, сестро, лошо учинала.
На бракя се милно сестра моле:
- Не съм, бракя, лошо учинала,
ако съм я това учинала,
качете ме на въро на планина,
здробете ме и ме съсечете.
Дека падне моя бела снага,
туй ке никне тенка ми постеля;
дека паднат мои църни очи,
туй ке никнат до два ми кладенеца;
дека падне моя руса глава,
ке се сторе църква Мариица.
Извеле го на въро планина.
Здробиле го и па го съсекле:
дек паднала нойна бела снага,
изникнале тенки ми постели;
дек паднали нойни църни очи,
изникнале до два ми кладенеца;
дек паднала нойна руса глава,
туй се стори църква Мариица.
Поболе се кучка Павловица,
отишле са да се изповедва,
сво кажала, како що е било.
Тогай Павле в кожа го е съшил
и го с восък свата нума облил,
запалил го и жива да изгоре.
Она горе, а он го проклина:
- Гори, гори, моя мила жено,
гори, гори, како ме изгори.
Такой лошо сваки пут се плакя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012