* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Маринкината зла буля,
зла буля, върла душманка,
тя на Маринка душманка,
ранила й рано в неделя,
грабнала й остро ножченце,
че си е в стаята влязла,
мъжко си дете заклала,
пъстри му нанки в кърви обляла.
Че се хубаво премени,
та на църкови да иде
и на Маринка заръча:
- Детето да ми наглеждаш,
детето да не ми плаче.
Докат на църкви стояла,
Маринка двори помела
и боклука изхвърлила.
Буля й от църква се връща
и на Маринка думаше:
- Че плака ли ми детето?
Маринка дума були си:
- Нито е дете плакало,
нито съм в къщи влизала.
Буля й в къщи отишла,
викнала й, че заплакала:
- Не ти ли виках, Стояне,
че калина не ни й за добро,
каква ни злина сторила,
мъжко ни дете заклала,
нанки му в кърви обляла!
Маринка викна, заплака:
- Не мога с нищо доказа,
че съм си ази правичка,
най накладете два огня -
в един да гори буля ми,
а в другия аз да горя.
Дето й горила Маринка -
нови се черкви почнаха,
черкови и манастири;
дето гореше буля й -
черна се земя пукаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012