* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Петровца, жена лошава,
лошава, още некаилница.
Чуди се Петровца, мае се,
какъв си золум да стори,
да си зълвата изгони.
Петър и Павел работят
и тя при тях отива,
и си на Петър думаше:
- Петре, и ти, Павле,
каква сестрица имате,
каква душманка храните.
Влязла в изби дълбоки
и пуснала дузина бъчви.
Петър си нищо не казва,
Павлю се на буля си обади:
- Нека да пуска, че има!
Както на нас бащино,
тъй на нея майчино.
Чуди се Петровца, мае се,
че влезле в тъмни яхъри
и си добитък изколи,
и пак при Петър и Павел отиде.
- Вашата сестра душманка,
какъв си золум сторила!
Павлю се пак обади:
- Нека да коли и беси,
както на нас бащино,
тъй и на нея майчино.
Че си в къщи отиде,
Петровца, булка лошава,
и си детето заклала.
Петър при Еленка отиде:
- Защо ми ти детето закла?
Еленка дума бате си:
- Наклади огън, бате ле,
че ни в огъня хвърли.
И тъй си стори Петър.
Дето Еленка гореше -
сребро и злато се лееше;
дето Петровца гореше -
гас и катран се лееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012