* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Марийка сираче
без баща, още без майка,
при брат си остана.
При него расна, порасна,
голяма мома порасна.
От много места идваха,
Марийка да си сватосват -
все я брат й не дава.
"Малка е още Марийка.
Да си Марийка поседи,
снага й да се налее,
косата да й порасне..."
Марийкината була,
тя каил не станала,
ден и нощ се чудела,
какво зло да й направи.
Гътнала пчели с кошери
и при Стоян отива.
Стоян в механа стоеше,
червено вино пиеше.
Като си видя Стоян,
от врата викна, заплака:
- Я ела, либе Стояне,
да видиш сестра ти Марийка,
какво ти е зло сторила -
всичките пчели гътнала!
Стоян се леко позасмя
и на Тодорка продума:
- Я си у дома отиди,
пчелите ни са бащини,
Марийка пък ми е сестра.
Че си у тях Тодорка отиде
и пак се чуди и мае,
какво зло да й направи.
Пусна бъчви със вино.
И пак при Стоян отиде,
и на Стоян казала.
Стоян се пак позасмя
и на Тодорка продума:
- Тодорке, любе Тодорке,
я си у дома иди!
Виното ми е бащино,
а пък Марийка - сестра.
Тодорка се в къщи върнала,
мъжка си рожба заклала,
и пак при Стоян отива,
и на Стоян продума:
- Стояне, любе Стояне,
я ела, либе, да видиш -
твоята сестра Марийка,
мъжка ти е рожба заклала!
Кога си Стоян отиде,
той на Марийка продума:
- Марийке, сестро Марийке,
всичко ти друго прощавам,
ала за рожба - не мога.
Марийка си жално заплака
и на брат си продума:
- Бате ле, бате Стояне,
на двора, бате, излезни,
че си два огъня наклади.
На един, бате, мен сложи,
на другия, бате, буля.
Така си Стоян направи.
Нали бе Марийка праведна,
дето Марийка гореше -
бял се манастир лееше,
Марийка в манастир стоеше
и си песен пееше.
Дето буля й гореше -
черни катрани течаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012