|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Димитра Тодор думаше:
- Байчо Тодоре, Тодоре,
я иди, байчо, я иди
във тия нови чаршии,
купи ми до два ножове,
два ножа в една капия,
и ги на мене донеси!
Тодор Димитра послуша,
отиде в нови чаршии,
купи й до два ножове,
два ножа в една капия,
и ги Димитри подаде,
и ги Димитра поскрила.
От радост метли увзела
да мете равни дворове -
как ги е мела, заспала;
а нейна снаха Петкана,
тя си Димитра издебна -
увзе си до два ножове,
два ножа в една капия,
та па са чуди и мае
какво Димитру да стори...
Вляла във нови яхъре,
пробола девет хатове.
Право при Тодор отива,
във тия хладни механи,
и на Тодора си дума:
- Ти седиш, още и пиеш,
ала си дома не знаеш
к'во ми е чудо станало,
сестра ти го е свършила -
вляла във нови яхъре,
пробола девет атове!
Той си й нищо не рече,
а тя са чуди и мае,
какво пак да си направи,
вляла във нови обори,
прободе девет биволи.
Право при Тодор отиде,
във тия хладни механи,
и на Тодора си дума:
- Либе Тодоре, Тодоре,
ти седиш, още и пиеш,
а пак дома си не знаеш
к'во ми е чудо станало,
сестра ти го е свършила,
твоята сестра Димитра -
вляла във нови обори,
пробола девет биволи!
А той й нищо не каза,
а тя се много ядоса,
право се дома завърна
и си се горе качила,
и на люлки са наднела,
на тяхна рожба Николчо,
та му главата отряза.
Право при Тодор отиде,
във тия хладни механи,
и на Тодора си дума:
- Либе Тодоре, Тодоре,
я хайде да си идеме,
да видиш, либе, да видиш,
к'во ти е чудо станало,
сестра ти го е свършила -
тя си се горе качила
и се над люлки наднела,
над наша рожба Николчо,
та му главата отряза!
И Тодор си се завърна,
във дворове си увлиза,
при Димитра си отива
и на Димитра думаше:
- Сестро Димитро, Димитро,
прободе девет хатове,
азе ти нищо не рекох;
прободе девет биволи,
азе ти нищо не рекох.
Но к'во ти стори, направи,
нашата рожба Николчо,
та му главата отряза?
Тя си се от сън събуди
и на байчо си думаше:
- Байчо Тодоре, Тодоре,
аз не съм това свършила!
Ако съм чиста девица,
златна черкова да стана!
Ако не съм чиста девица,
дърво и камък да стана!
Срещу слънце се обърна
и се на Бога помоли.
Нали е чиста девица,
златна черкова станала,
а нейна снаха Петкана,
дърво и камък станала.
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 108 - "Завистлива
снаха клевети зълва си- 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|