* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Петкана на Стефан думаше:
- Драгинко, милко Стефане,
айде да дадем, да дадем,
Калина да си омъжим!
Стига са годежи идвали,
стига са коне връзвали,
стига са диреци трошили.
Стефан на Петкана отговаря:
- Нека поседи Марийка
и да походи, да поноси,
майчина бела премена,
бащино тежко имане,
жълти жълтици.
Нали е била Петкана
гявол и некаилна,
рано е ранила
на света млада неделя,
че е огън наклала,
бистра вода стоплила,
мъжка си рожба окъпала,
руса му глава отрязала,
в чамширова люлка сложила,
остра чекийка вземала,
в Марийкини джобове сложила,
че си на двор излела,
жално викнала, заплакала:
- Драгинко, милко Стефане,
аз нали ви на вази казах,
Калина да си ожениме.
Вий ме мене не слушахте
мъжка ми рожба загуби.
Стефане, впрегни кола шинане,
откарай калина Марийка
в това поле без гора,
без вода, без трева
главата й отрежи!
Стефан си Марийка
на кола натовари
и си я в поле заведе
без гора, без вода, без трева,
и й главата отряза, отреза,
и главата й скача и говори.
Снагата й на гора израсте,
очите й бистри кладенчета изврее,
от косата й зелена трева поникна.
- Като си у дома идеш
булна кьорава и кьопава да завариш,
при мойта гора зелена да я доведеш,
на сянка да седне,
на мойте кладенци
очите си да умие
да й се очи отворят!
Мойта зелена трева
за постелка да й бъде.
Стефан се назади върна,
па си Петкана завари
кьорва и кьопава,
па си я на кола натовари
и я при Марийкини кладенци заведе.
Нито сянка дебела намери,
нито вода студена,
нито трева зелена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012