* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два су брата верно живували,
сестру Некю яко миловали,
от милост ю на пазар отвели,
що видели, от све вой купили -
купили вой ножи у ножнице,
и на ножи потайне вериге.
Не свиде се кучки Павловици,
та украде зълвини ножове,
та убоде Павлу мъжко дете,
и убоде коня дориана,
и увлезла у хладни зевници,
та изпущи Павлу девет бъчви,
девет бъчви прелюту ракию,
десетото - това руйно вино.
Пай говори кучка Павловица:
- Диг' се, Павле, да би се не дигал,
млого ти е золум учинето -
убодено твое мъжко дете,
изпущени твои девет бъчви,
девет бъчви прелюта ракия,
десетата - това руйно вино!
Гледай, Павле, редом по ножове,
кои ножи у кръв утънули,
они су ти това направили!...
Пай гледаше редом по ножове,
сестри ножи у кръв утънули.
- Защо, сестро, това да направиш?
Она им се много верно клела:
- Не съм, брале, коми живи вие!
Ако будем това направила -
изведи ме на друм, на раздруме,
насечи ме на четри парчета!
Куде падне мое клето сърце -
тамо че се църква състворити;
куде падну мое църни очи -
тамо че се чешме състворити;
куде падну мое русе косе -
тамо че се гора състворити;
куде падну мои беле руке -
там че никну две тънке тополе!
Леле, мале, моя стара мале,
да посадиш това красно цвеке,
да посадиш по друм, по раздруме -
кой промине, всеки да откине,
кой откине, мене да спомене!
Братък свою сестру не верува -
изведе ю на друм, на раздруме,
насече ю на четри парчета.
Куде падло нойно клето сърце -
тамо се е църква направила;
куде падле нойни църни очи -
тамо се е чешме направили;
куде падле нойни русе косе -
тамо се е гора състворила;
куде падле нойни беле руке -
там порасли две тънке тополе!
Поболе се кучка Павловица,
та лежала девет годин дена -
кръз кости вой трева проницала,
кръз очи вой мухи прелитали,
кръз сърце вой змии пролазили,
пай не може душа да изпадне!...
Пай говори кучка Павловица:
- Отнеси ме у зълвини църкви,
ега би се с душу разставила!
Това не е зълва направила -
тия пакост я съм учинила!
Поведе я Павел добър юнак,
поведе ю у сестрини църкви,
приближише до зълвини чешми,
а чешми су еднъг просънули;
приближише до зълвини църкви,
пай надзърну Павлу мъжко дете:
- Назад, назад, кучко Павловице,
ка си лежиш още девет годин,
тъгай чеш се с душу разставити!
И църкви се сами затворили...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012