* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Калинка дума Стефана:
- Стефане, първо венчило,
сестра ти не ни е за добре,
сестра ти - либе Тодорка.
Влязла е в тъмни агъли,
изклала е дребни агънца,
кървава е река тръгнала.
Стефан Калинка думаше:
- Нека ги коли, Тодорке,
ней са, мари, бащини,
на теб са, мари, свекрови.
Калинка дума на Стефан:
- Пак влязла в долна градинка,
бутнала е триста кошера,
медена е река тръгнала.
Стефан Тодорка димаше:
- Нека ги бута, Тодорке,
ней са, мари, бащини,
пък на тебе - свекрови.
Калинка дума Стефана:
- Стефане, първо венчило,
сестра ти не ни е за добро.
Станала е рано в неделя,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала, в люлка сложила
и му главата отрязала,
и си в черкова отишла.
Тодорка двори метеше,
а Калинка й думаше:
- Тодорке, булка Тодорке,
добре да гледаш детето.
Когато в черкова отиде,
черковата се е затворила,
кандилата изгаснали,
поповете онемели,
даскалите оглушели.
Хората се чудом чудеха,
каква е тази работа.
Като излязла Калинка
черковата се отворила,
кандилата светнали,
поповете запели,
даскалите зачели.
Кат си в къщи отишла,
право на люлка отишла,
викнала, та заплакала
и на Стефана думаше:
- Нали ти думах, Стефане,
сестра ти не ни е за добро,
мъжка ни рожба заклала!
Стефан Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
всичко ти, сестро, претърпях,
това веки, сестро, не мога!
Тодорка байньо думаше:
- Ако съм го, байно, сторила,
сторила и направила,
три дни фурната палете,
жива ме във фурната хвърлете,
във фурната, байно, да изгоря.
Кат я зачула буля й,
три дни фурната палила,
Тодорка във фурна хвърлили.
Сутринта, като станали,
Стоян Калинка думаше:
- Калинке, първо венчило,
върви си фурна отвори
и си фурната измети,
от Тодоркини прахове.
Като отишла Калинка,
кат си фурната отворила,
какво да види Калинка -
Тодорка във фурна седеше,
Иванчо в поли държеше,
златна му ябълка подхвърля,
над глава им златно кандило гореше.
Като я видяла Калинка
и се назад повърна,
и на Стефана думаше:
- Стефане, първо венчило,
да дойдеш, чудо да видиш,
Тодорка във фурна седи,
Иванчо на ръце държи
и златна му ябълка подхвърля.
Тогава Стефан отишъл,
от Тодорка прошка да иска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012