* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Буля Богдане думаше:
- Любе Богдане, Богдане,
нека Калина оженим,
че е Калина работна
и за големи, зарари -
изгътала й всички кошери,
измазала е всички мазани.
Богдан си нищо не рече.
Буля й рано ранила,
рано ми в света неделя,
че си детето окъпа,
и го у люлка положи,
и му главата отряза
и на Калина заръча:
- Калино, мари, Калино,
ази на черква отивам,
ти да ми дете наглеждаш,
дворите да ми преметеш.
Като се й буля върнала,
люлка е с кръве преляла,
Калина нийде я няма.
Буля се виком провикна,
викнала, та заплакала,
и Богдан си люто заклела:
- Да се продъниш, Богдане,
дето Калина не годи,
всичкото кабул аз струвам,
дете си кабул не струвам!
Калина дума бачо си:
- Байно ле, бачо Богдане,
наклади, бачо, два огна,
да вляза ази в единия,
да влезе буля в другия.
Дето горяла буля й -
два пъти земя натъна;
дето горяла Калина -
два манастира се градят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012