* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Тодорка дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
хай да оженим Маринка
за Миха, за баш ергенина,
че са си лика й прилика!
Стоян Тодорки думаше:
- Тодорке, първо венчило,
нека ни седи Маринка
да ни дворите тя краси,
краси и да ги потрежда.
Чуди се, мае Тодорка,
каква ли злоба да стори,
Маринка да си набеди,
батю й да я намрази,
да даде Маринка на Миха,
Тодоркин първи любовник.
Влязла й в зимници широки,
заклала й коне хранени,
заклали й руси биволи,
заклала й мали волове
и си вкъщи влязла,
и на Стоян думаше:
- Нали ти ази, бре, думах,
не ни е Маринка за файда,
а най за тежки зарари.
Влязла й в зимници широки,
заклала й коне хранени,
заклала й руси биволи,
заклала й мали волове!
Стоян Тодорки думаше:
- Нека ги коли Маринка,
че те са си на нея бащини,
както са на нея и на мене.
Чуди се Тодорка и май се,
как да си Маринка набеди.
В неделя сутрин, заранта,
рано си Тодорка подрани,
мъжка си рожба окъпа
и го в люлчица турила,
турила, че го удушила,
и се хубаво премени,
и си на двори излезе.
Маринка двори метеше,
Тодорка Маринка думаше:
- Маринке, зълво Маринке,
аз ще на църква да ида.
Ти, като си дворите метеш,
да си Ивана наслушваш,
да не би да си приплаче,
приплаче, от люлка да падне.
И си на църква отиде.
Като във църква влезе
кандила и свещи угаснали,
попове и даскали онемели.
Сал една мъница продума:
- Тодорке, кръвопийнице,
на свое дете убийнице!
Я си от църква излез
да не ни кандила изгасяш,
попове и даскали онемяваш!
Тодорка оттам излезе,
право си у тях отива.
Без да си вкъщи влезе,
викнала й, заплакала й,
и на Стояна думаше:
- Стояне, първо венчило,
не ти ли ази, бе, думах -
да махнем Маринка от тука!
Не ни е Маринка за файда,
а най за тежки зарари.
Коне, волове - бащини,
волове, още биволи,
ами детето бащино ли й,
че ми й дете удушила?
Чуди се Стоян, мае се,
ах, че си Стоян намисли.
Купил рогозки от пазар,
във една огъна детето,
в друга огъна Маринка,
в трета огъна Тодорка.
Ах, че ги и трите запали -
дето гореше детенце
червен трендафил цъфтеше,
дето Маринка гореше
алени цветя цъфтяха,
дето Тодорка гореше
черен са катран лееше.
Тогаз си Стоян я разбрал,
какво й чудо вършила
негова мила Тодорка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012