* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два ми брата верно живовали,
между них сестра милували;
от милост я на пазар водили,
що са вишли, све са укупили -
ножи вишли, ножи църноцрени,
и ния укупило...
Па си дошли вечере до вечер,
дошли на своите двори.
Не свиде се кучка Павлевици,
улезнала у хладни земници,
изпущила девет бъчви вино,
десета той люта ракия.
Па си ойде у хладни механи,
на Павле потийо говори:
- Диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се щета учинила!
А Павле му потийо говори:
- А оттука, кучка Павлевица,
да сме живи двата със брата,
да е жива наша мила сестра!
Не свиде се кучка Павлевици,
па улезна у хладни яхъри,
та убоде коня у пайвана.
Па отиде у хладни механи,
на Павлете потийо говори:
- Диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се щета учинила -
убодена коня у пайвана!
А Павле потийо говори:
- А оттува, кучко Павлевице,
да сме живи двата със брата,
да е жива наша мила сестра!
Не свиде се кучка Павлевица,
та отиде у хладни леници,
та съсипа до девет кошера -
потекоха меди из леници...
Па отиде кучка Павлевица,
на Павлете потийо говори:
- А оттува, кучко Павлевице,
да сме живи двата със брата,
да е жива наша мила сестра!
Па не свиде се кучка Павлевица,
изкачи се горе на чардаци,
та убоде това мъжко дете,
убоде го у свилни пелени,
у пелени, у клетото сърце,
потекли са кърви из чардаци...
Па отиде кучка Павлевица,
отиде у хладни механи,
на Павлете потийо говори:
- Диг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти се щета учинила -
убодено наше мъжко дете,
убодено у свилни пелени,
убодено у клетото сърце,
потекли са кърви из чардаци!
Тогай рипна Павле добър юнак:
- Да гледаме редом по ножеве -
чии ножи у кърви утахнали,
това си е щета учинил!
Та гледаха редом по ножеве -
сестри Мари ножи у кърви утахнали...
Проговори Мара църноока:
- Аво, братко, аво, мили братко,
ако съм ти щета учинила,
изнеси ме на висока ела,
разсечи ме на четири дяла!
Де че падне моя руса коса -
там че никне тая гъста гора;
де че падат мои църни очи -
там че изврат два студни кладенца;
де че паднат бели ръце -
там че никнат две тънки тополи;
де че паднат мои тънки вежди -
там че изврат морски пиявици;
де че падне моя равна снага -
там че стане църква Мариица!
Изнесе я на висока ела,
разсече я на четири дяла.
Дека падна нойна руса коса -
там никнала тая гъста гора;
де паднале нойни църни очи -
там изврели два студни кладенца;
де паднали нойни тънки вежди -
там изврели морски пиявици;
де паднали нойни бели ръце -
там никнали две тънки тополи;
де паднала нойна равна снага -
там створила се църква Мариица!
Поболя се кучка Павлевица,
обидоа Орье и Загорье,
не могоха лекове да найдат -
из кости му трева проникнала,
из очи ю мухи пролетаят,
ув ушите поганци мътиле!...
Проговори кучка Павлевица:
- Аво, Павле, аво, добър юнак,
да ме носиш църкве Мариице!
Па ю събра кости у решето,
отнесе я църкве Мариице;
отдалек я църква съгледало,
отблизо се църква затворило,
поповето онемяли,
дяковето ослепели.
Проговори църква Мариица:
- А оттува, кучко Павлевице!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012