* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Два ми са брата имали
една ми сестра Марийка.
Братя Марийки викат,
дялбата да й си дадат.
А тя на братя думаше:
- Аз няма да се женя,
каквото обичате,
дайте ми, братя, по съвест.
Братята са решили
и са на Марийка дали
златната одая
със златните мобили.
Двете етърви каил не са станали,
голям са заговор сторили,
Марийка да си погубят.
Двамата братя на къра отишли
и двете етърви са замислили,
каква беля да направят,
леля Марийка да наклеветят,
да се от Марийка отърват.
Имали са, имали,
до девет крави ялови
и до девет с телета -
хванали, та ги изколили.
Кога се братя върнали,
двете етърви се провикнали:
- Голяма беля ни направи
нашата леля Марийка,
кравите ни изколила,
до девет крави ялови
и до девет с телета.
- Наша е сестра малка,
малка и аджамийка,
акъла й още не стига.
Братя са на къра отишли,
двете етърви са замислили
каква по-голяма беля да сторят,
да си Марийка наклеветят,
да се от Марийка отърват.
Малката етърва имаше
едно ми дете Симончо,
на две етърви едничко,
на два ми брата миличко.
Решили да го заколят.
Малката етърва думаше:
- Мене ми е дете рожделно
и мене много мило,
вземи го, како, заколи.
Върлата и пуста чана,
изкара ножче - сингерче
и на Симончо наперила.
- Недей ме, чано, с ножчето плаши.
Но пустата чана не плаши,
а му главата отряза.
Тъкмо белята сторили
и братята се от къра завръщат.
Двете се етърви провикнали:
- Вие си мерки не взехте,
но днеска нашата леля Марийка
голяма е беля сторила -
нашето дете Симончо,
на две етърви едничко,
на два ми брата миличко,
днеска го Марийка заколи.
Братя Марийка хванали,
извън село извели,
мъчили са я, елетили.
Тя се на братя молеше:
- Не съм аз, братя, виновна,
виновни са ви жените.
Не съм аз нищо сторила,
аз съм си права праведна.
Струпайте карачалия,
мене в средата сложете
и чалията подпалете.
Ако съм права праведна,
всичката чалия ще изгори,
а аз ще жива остана.
Струпали ми са, ступали
до две ми коли чалия.
Марийка в средата сложиха
и чалията подпалиха.
Всияката чалия изгоряла,
Марийка жива останала.
Братята й пак вяра не хващат
и пак Марийка измъчват.
На едно място се спряха
и хи косите оскубаха,
Марийка плаче и дума:
- Не съм аз, братя, виновна,
виновни са ви жените.
На друго място главата хи отрязали.
Главата хрипка - подрипка
и на братя говори:
- Кога се в къщи върнете,
жените ви на постелки ще бъдат,
ще ходите и ще търсите,
но нийде за тях ляк няма да найдите.
След време ще се прочуе
Марийкино язмо лековито.
Където кръвта ми изтече,
църква - манастир ще стане
и вътре язмо лековито.
Както казала - станало.
Кога се братя върнали,
жените им болни лежали,
не можели да се повдигнат.
Всякъде цяр са търсили,
но нищо не им помогнало.
Прочуло се е, прочуло,
Марийкино язмо лековито.
Братята жените си заведоха,
от там с цяр да ги церят.
Влезнали вътре в църквата,
от олтаря са гласове зачули.
По-малкият брат думаше:
- Я слушай, братко, послушай,
какви са гласове дочуват -
на нашата сестра Марийка
и на мила рожба Симончо.
Тъкмо си това продума,
нали е Божа работа,
два брата два свещника станали,
а жените им два басамака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012