* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна у два мили брата,
що я толку бракя миляа,
що я често на пазар водеа,
що ю често ножи купуяа,
златни ножи, сребрени ножници;
на ножници, позлатно веридже;
на верйдже, петдесе бележки;
на бележки, шеесе прапорци;
на прапорци, ясно огледало;
къде ходи Яна, да грооти;
дека стои Яна, да им сияй.
Не се свиде кучком Павлевице,
на етърва потийом говори:
- Големице, по-стара етърво,
ега знаеш билье омайниче,
омайниче, билье омразниче?
Да омразим Яна от два брата,
да я толку бракя не милуя,
да я често на пазар не вода,
да ю често ножи не купуя,
златни ножи, сребрени ножници;
на ножници, позлатно веридже;
на веридже, петдесе бележки;
на бележки шеесе прапорци;
на прапорци ясно огледало;
та да ходи Яна, да грооти;
дека стои Яна, да им сияй!
- Таком Бога, по-млада етърво!
Бракя й са, нека я милуя,
сестра им е, нека ю купуя;
и мене са бракя милували;
и мене са на пазар водили;
и мене са бракя купували
златни ножи, сребрени ножници;
на ножници позлатно веридже;
на веридже петдесе бележки;
на бележки шеесе прапорци;
на прапорци ясно огледало;
къде одех и я си гроотех,
дека стоех, като слънце сяех!
Па се чуди кучком Павлевица,
па се чуди с Яна що да чини?
Па украдна Янини ножове,
па слезнала у обор говеда,
та убола крава яловица,
та си ойде на хладна механа;
та си ойде, та Павлете вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа;
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал!
Що ти се е щета учинила,
чинила я твоя сестра Яна,
убола ти крава яловица!
А Павле ю потийом говори:
- Назад, назад, кучком Павлевице!
Това не е Яна учинила;
и да го е Яна учинила,
буди да сме Яна заженили,
буди крава на годеж изяли!
Повърна се кучком Павлевица,
па убоде Павлу добра коня,
шекюм-лекюм, до хладна механа,
па си ошла, та Павлета вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал!
Що ти се е щета учинила,
учинила твоя сестра Яна,
убола е твоя добра коня!
А Павле ю потийом говори:
- Назад, назад, кучком Павлевице!
Това не е Яна учинила,
и да го е сестра учинила,
буди да сме Яна затъкмили,
буди зету коня харизали!
Повърна се кучком Павлевица,
та си влезна у хладни земници,
та отпущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия,
шекюм-лекюм, до хладна механа;
шекюм-лекюм, та Павлете вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа;
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал!
Що ти се е щета учинила,
учинила твоя сестра Яна,
влезнала е у хладни земници,
пущила е девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия!
Павел си ю потийом говори:
- Назад, назад, кучком Павлевице!
Това не е Яна учинила,
и да го е сестра учинила,
буди да сме Яна заженили,
буди вино на годеж изпили!
Повърна се кучком Павлевица,
та си ойде дома, на дворови;
изкачи се на високи чардак,
та убола свое мъжко дете!
Па си ойде на хладна механа,
па си ойде, та Павлете вика:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа;
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал!
Що ти се е щета учинила,
учинила твоя сестра Яна,
убола е твое мъжко дете!
Тога рипна Павел, добър юнак,
та си ойде дома на дворови
Що да види, Павел, що да чуе?
Убодено свое мъжко дете!
Тога викна Павел, добър юнак:
- Таком Бога, две млади етърви,
и тизека, сестро Янушице!
Соберете ваши влашки ножи,
та да гледам редом по ножове,
да чии са ножове кървави?!
Слушали го две млади етърви,
слушала го сестра Янушица,
собрали са нийни влашки ножи,
прегледа ги Павел, добър юнак -
Янини са ножове кървави!
Проговори Яна, Янушица:
- Таком Бога, Павеле юначе!
Ако бъдем язе учинила,
да убодем твое мъжко дете,
изведи ме на ела висока,
изсечи ме на четири дела!
Послушал я Павел, добър юнак,
изведе я на ела висока,
сосече я на четири дела!
Дека Яни равна снага падна,
там се сгради църква Мариица;
де паднаха Яни църни очи,
там извреа два бистра кладенца;
де паднала Яни руса коса,
израснала тай гъста кориа.
Па си ойде Павел, добър юнак,
па си ойде дома на дворови,
поболил се Павел, добър юнак,
та е лежал девет годин дана,
ни умира Павел, ни станува.
Що се чуло църква и манастир,
се водиха Павела юнака,
се водиха се го лекуваа;
па не може лекове да найде.
Гори кажа църква Мариица;
откараха Павела юнака,
ка приблизи Павел, добър юнак,
ка го виде църква Мариица,
сама се е църква отворила,
сама се е църква затворила,
проклела е Павела юнака:
- Е, Павеле, Павеле юначе!
Ти си лежал девет годин дана,
па да лежиш още девет годин,
па да не мож лекове да найдеш!
Повърнаа Павела юнака,
повърнаа го дома, на дворове;
та е лежал още девет годин,
ни умира Павел, ни станува -
низ очи му муи пролетеа;
низ коленя зелени гущери;
низ коски му трева проникнала;
та изкинал до девет постильки,
та изкинал до девет покривки,
и е скинал до девет зглавници,
ни умира Павел ни станува.
Настанало й лето десето,
та е умрел Павел, добър юнак.
Закопаа Павела юнака;
та четеа до девет попове,
па не гасне тая църна земя.
Разкопаа Павела юнака,
извадиа кървава кошуля,
тога се е земя умирила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012