* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна между девет брата,
от милост я на пазар завели,
що видели, все Яни купили -
видели са сребърно ноженце,
на ножето сребърна ножница,
на ножница три стръка вериги,
на вериги до сто прапорчета,
на прапорци ясно огледало;
къде ходи Яна, да греготи,
къде седне Яна, да се огледа...
Посвиде се кучка Павловица,
та увлезна у хладни зевници,
та разсипа до девет бъчви вино,
и десета - той люта ракия...
А Павел си това и не знае,
он си седи у хладни механи,
та си пие вино на облога.
Шетом шета кучка Павловица,
шетом шета до хладни механи,
па на Павел потийо отговаря:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
каква ти се щета ощетила,
ощетила сестрица Янинка!
Он си пие, не сака ни да знае,
па на любе потийо отговаря:
- Назад, назад, кучко Павловице,
не че това Яна да направи,
буди Яни на сватба изпили.
Повърна се кучка Павловица,
та окраде Яниното ноже,
па увлезна у хладни обори,
та убоде девет чифта волове,
и убоде девет чифта биволи.
Шетом шета кучка Павловица,
шетом шета до хладни механи,
па на Павел потийо отговаря:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
каква ти се щета ощетила,
ощетила сестрица Янинка -
убола ти девет чифта волове,
и убола девет чифта биволи!
Я он това не сака да знае,
Павел си я сърдито пъдеше:
- Назад, назад, кучко Павловице,
нече това Яна да направи,
буди Яни на сватба заклали...
Повърна се кучка Павловица,
та увлезна у хладни яхъри,
та убоде Павлу врана коня,
и убоде Павлу мъжко дете!
Па си шета кучка Павловица,
па си шета до хладни механи,
па на Павел потийо отговаря:
- Диг' се, Павле, да би се не вдигнал,
каква ти се щета ощетила,
ощетила сестрица Янинка -
убола е твоя врана коня,
и убоде твое мъжко дете!
Тогай се е Павел разтрезнил.
Ка си ойде Павел у дворове -
зевници му пълни с вино и ракия;
ка увлезна у хладни обори -
пълни обори с кърви заляни,
яхъри у кърви потънали;
ка увлезна Павел добър юнак,
ка увлезна у негова къща -
пълна къща кърви потънала;
настрана лежи Павлу мъжко дете,
Янините ножи у сърце му забодени!
Павлу се е върла жалба нажалило
за това мъжко детенце.
Па на Яна потийо отговори:
- Фала, Яно, наша мила сестро,
защо така, Яно, ти направи?
А Яна му се верно преклиняше:
- Не съм, брале, я това направила,
ако съм я това направила,
изкарайте ме на висока дела,
разсечете ме на четири дела.
Дека падне моя руса глава -
там че израсте той гъста кория;
дека падне мое бело лице -
там че стана девет бели манастири;
дека падна мои църни очи -
там че извра два студни кладенци;
дека падна мои тънки нозе -
там че израста две тънки тополи!...
Изкараха я нойни девет брайкя,
изкарали я на висока дела,
разсекли я на четири дела.
Дека падна Яни руса глава -
там израсте той гъста кория;
дека падна Яни бело лице -
там стана девет бели манастири;
дека са паднали Яни църни очи -
там изврели до два студни кладенци;
дека са паднали Яни тънки нозе -
там израсли до две тънки тополи!
Веднъг' се разболела кучка Павловица,
та е лежала до девет години,
до девет е постилки скинала;
ка настана десета година,
закинала десета постилькя,
низ кости ю трава проникнала,
низ очи ю мухи пролетели.
Проговори кучка Павловица:
- Фала, Павле, мое пръвно либе,
я ме откарай на Янината гора,
да поседим у гора на сенкя,
ега би се душа разтъжила!
Послуша я Павел добър юнак,
покарал я у гора да я кара,
отдалек ги гора съгледала -
веднъг' се й с хайдуци напълнила.
Проговори кучка Павловица:
- Закарай ме на Янини манастире,
тамо да се на Бога помолим,
ега би се душа разтъжила!
Покара я Павел добър юнак,
покара я на Янините манастире;
отдалек са манастире съгледале -
врати са се сами отворили,
евангелия са се сами отклопили;
ка' се приближи близо до манастире,
веднъг' са се врати затворили,
веднъг' са се евангелия заклопили!
Проговори кучка Павловица:
- Фала тебе, Павле добър юнак,
откарай ме на Янините кладенци,
студана вода да се напием,
ега би се душа ратъжила!
Послуша я Павел добър юнак,
покара я на Янини кладенци;
отдалек са кладенци съгледали -
веднъг' са се с кърви напълнили!
Ка си погледна Павел у кладенци,
у кладенци Павлу мъжко дете,
у сърце му Янините ножи,
потънали у тия църни кърви.
Па си хвана Павел добър юнак,
хванал си е кучка Павловица,
три пъти я у снага удари,
три лакти е у-земи упаднала.
Па си седна Павел добър юнак,
та си плака девет годин време,
немало е никой да го разтуши...
Ка настана десета година,
самси е Бог от небото слезнал,
та утеши Павел добър юнак,
и му даде една мила сестра,
она му е жалби заситила!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012