* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Двама братя много пиели,
сестра Нейка много милеели,
от милост на пазар са я завели.
Купил е ножче чернотрънче
и на ножче златна верига,
на верига ясно огледало,
сестра да се често оглежда,
често братята да споменува.
Бог да убие кучка Павловица,
тя си е много скандисала,
та откраднала ножче чернотрънче.
Кога стана нощ на полунощ,
тя влязла в хладни мазета,
разсипала девет бъчви с вино,
а десета люта ракия,
та отишла на Павел да каже:
- Диже, диже, Павле юначе,
диже, диже, да не би седило,
да видиш каква беля станала,
разсипани девет бъчви с вино
и десета люта ракия.
Отговаря Павли юначе:
- Това на Нейка за сгледа отишло.
Разсърди се кучка Павловица,
та влезе в тези кошари,
та прободе два ярми волове
и прободе конче Шарколия,
и отиде на Павли да каже:
- Диже, диже Павле юначе,
диже, диже, да не би седило,
да видиш каква беля е станала.
Прободени са два ярми волове,
прободено конче Шарколия.
Отговаря Павел добър юнак:
- Това на нея за сгледа отишло.
Бог да убие кучка Павловица!
Тя се е люто разсърдила,
та отишла и пробола това мъжко дете,
та отива и на Павли проговаря:
- Диже, диже, Павле юначе,
диже, диже, да не би седило,
да видиш каква беля е станала.
Убодено това мъжко дете!
Тогава Павле е станало.
Пак отиде да погледне мъжко дете,
убодено с Нединото ножче чернотрънче.
Тогава Павел сестра си е повикал:
- Хвала тебе, сестро Нейко,
защо си тези бели направила?
Убола си два ярми волове,
убола си конче Шарколия,
убола си ми мъжкото дете!
Проговаря нему мила сестра:
- Хвала тебе, Павле юначе,
ако съм това аз направила,
изведете ме на висока дела,
разкъсайте ме парче по парче.
Дека падне мое клето сърце,
там да се черква изгради.
Дека паднат мои черни очи,
там да се чешма изгради.
Изведе я Павел юнак,
изведе я на висока дела
и разкъса парче по парче.
Където паднало нейното клето сърце,
там се е черква изградила.
Където паднали нейните черни очи,
там са кладенци извирали.
Бог да убие кучка Павловица,
та е легнала болна разболяла,
лежала е малко и много,
лежала е девет години време.
Навсякъде ходи кучка Павловица,
никъде лек не може да намери.
Та проговаря кучка Павловица:
- Хвала на теб, Павле юначе,
я ме отведи на Момина черква,
дано лек се намери.
Като я отведе Павел юнак,
като я отведе кучка Павловица,
на черква врата се сама затваряше,
сами свещи изгаснаха.
Проговаря Павел юнак:
- Хвала на теб, Павловице млада,
я си кажи какви грехове имаш?
Отговаря кучка Павловица:
- Аз ще си кажа, Павле, бре, юначе.
Като беше твоя сестра Нейка,
аз откраднах ножче чернотренче,
та убодох два ярми волове,
и убодох конче Шарколия,
и убодох това мъжко дете!
И тогава се с душа разделила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012