* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Има Нейкя девет мили брайкя,
девет бряйкя - една мила сестра,
куде оде, сегде Нейкю воде.
Пойди Павол на нови пазаре
и си води свою милу сестру;
що видели по нови пазаре,
що видели, се Нейки купили;
видели су ноже църноцренче,
и на ноже - три струке вериге,
на вериге - ясно огледало;
увзели су ноже църноцренче
с ноженце - ясно огледалце,
да се Нейкя често огледуе.
Па дойдоше вечер на дворове,
па Нейкя се снахи повалила:
- Я гледайте, мое миле снахе,
що ми брайкя дънъска купише,
купише ми ноже църноцренче
и на ноже - три струке вериге,
на вериге ясно огледало,
да се, снахе, често огледуем!
Осъм снахе зълве одвърнуше:
- Ако, зълво, ако, мила зълво,
и нам су си брайкя купували!
Бог да бие кучку Павловицу,
она не сте нищо да си рече!
Па ка буде вечер на вечеру,
вечераше и си и заспише,
и сестра си Нейкя ноже остаила,
остаи га поди нейно зглавье,
па заспала нейня мила сестра.
Бог да бие кучку Павловицу!
Кига буде вечер полуночи,
украде си ножи църноцренче,
па си ойде у хладне кошаре,
та убоде три чифта волове
и четвърти - той бързи биволи,
па си дойде, та си Павла ока:
- Дик се, дик се, Павле чорбаджийо,
що ти се е золум напраило -
убодени три чифта волове
и четвърти - той бързи биволи!
А Павол си ни чуе, ни ае.
Па се върну кучка Павловица,
та убоде тава сиво стадо;
пай дооди, та си Павла ока:
- Дик се, дик се, Павле чорбаджийо,
що ти се е золум напраило -
избодено тава сиво стадо!
А Павол си ни чуе, ни ае.
Па увлезе у хладни зевници,
та изпущи девет бъчве вино;
пай си ока Павла чорбаджию:
- Дик се, дик се, Павле чорбаджийо,
що ти се е золум напраило -
изпущено девет бъчве вино
и десета - той бистра рекия!
А Павол си не чуе, ни ае.
Па увлезе у хладни яхъри,
та убоде Павлу бързо конче;
пай си ока Павла чорбаджию:
- Дик се, дик се, Павле чорбаджийо,
що ти се е золум напраило -
убодено твое бързо конче!
А Павол си ни чуе, ни ае.
Па увлезе у хладне одаи,
та убоде Павлу мушко дете;
пай си ока Павла чорбаджию:
- Дик се, дик се, Павле чорбаджийо,
що ти се е золум напраило -
убодено твое мушко дете!
Рипну Павол на тънке кошулье,
редом рови под снахино зглавье,
та си тражи кърваво ноженце.
Дойде редък до сестрино зглавье,
поди зглавье - кърваво ноженце,
що братък ючера купило,
Па си дума нему милу сестру:
- Леле, сестро, леле, мила сестро,
просто да е кони и волове,
просто да е тава сиво стадо,
просте да су девет бъчве вино
и десета той бистра ракия,
не прощавам мое мушко дете!
А сестра се верно брату кълне:
- Леле, брале, леле, мили брале,
ако я съм тава напраила,
изнеси ме на дела висока,
разсечи ме на четири стране,
развърляй ме на четири стране,
дека падне моя равна снага,
тамо че се църкве съградити;
дека падне моя руса глава,
там че никну тие густе горе;
дека падну мои църни очи,
там че извру два студни кладенца;
дека падну мое беле руке,
дека падну мое бързе ногье,
там че никну два бора високи;
там че никну два струка босиляк,
та кьига си у църкву улазе,
със босиляк да се русе!
И братък е тава напраило -
разсекло си свою милу сестру.
Кики си е мила сестра клела,
така се е верно изпълнило -
на снагу се църква съградила,
наглаву ю гора поникнула,
от очи ю кладенци изврели,
наногье ю борове порасли,
от руке ю босиляк поникъл.
А па разболе се кучка Павловица,
та лежала девет годин време,
из кости ю трева проницала,
из очи ю муе пролитале.
Па се моли кучка Павловица:
- Та код Бога, Павле чорбаджийо,
да ме водиш на зълвине църкве,
ега би се с душе разставило!
Покара ю Павол чорбаджия,
покара ю на зълвине църкве;
от далек ю църкве съгледале,
от близу се врата затворила
да не може снаха да увлезне.
Па се моли кучка Павловица:
- Та код Бога, Павле чорбаджийо,
да ме водиш на зълвине чешме,
да си пием тую студну воду,
ега би се с душу разставило!
Поведе ю Павол чорбаджия,
поведе ю на зълвине чешме;
щом е снаха до кладенци дошли,
кладенци су суви пресънули,
и тъгай се кучка принудила,
та си Павлу е казала:
- Що е, Павле, золум напраено,
се съм тава язе извършила
със зълвино ноже църноцренче...
И тъгай се кучка Павловица,
и тъгай се с душу разставила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012