* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Богдан си дялба делеше
със брата си Стояна
и трета сестра Богданка.
Парите с кантар теглеха,
ниви със въжа мереха,
гори и росни ливади
с тънки синджири мереха,
а пък лозята ред по ред.
На Богданка се дял падна
девет дюкяна с премяна.
Богданца се люто разсърди
и влезе в изби големи,
пуснала бъчви със вино,
със вино и със ракия.
Протекли реки винени,
винени и ракиени.
И на Богдана думаше:
- Богдане, Бог те убило,
и ти, драгинко Стояне,
нали ти казвах, Богдане,
нас ни Богданка все за зле,
все за зле, все за терсене.
Пуснала бъчви със вино,
със вино и със ракия.
Да вземеш да я погубиш.
Богдан Богданце думаше:
- Нека ги гътка Богданка -
бъчвите й са бащини -
и на нея се дял падна,
а пък не й дадохме.
Нали се буля й разсърди
като Богданка не си погубват.
Влязла е в равна градинка,
гътнала триста кошера,
протекли реки медени.
И на Богдана пак дума:
- Богдане, Бог те убило,
и ти драгинко Стояне,
нали ви казах - Богданка,
нас ни Богданка все за зле,
все за зле, все за терсене.
Влязла е в равна градинка,
гътнала триста кошера,
потекли реки медени.
Богдан Богданце думаше:
- Нека ти гътка Богданка.
Кошерите й са бащини -
и на нея й се дял падна,
пък ние не й дадохме.
Нали се Богданца разсърди
разсърди, люто разгневи.
Дошла е света неделя.
Че си детето окъпа,
че го във люлка сложила,
че му главата отряза.
Че се хубаво премени,
че на черкова отиде.
Богданка двори метеше.
Покрай Богданка минава
и на Богданка говори:
- Детето да ми наслушваш,
да не би детето да плаче.
И си на черкова отиде.
Малко Богданца постоя.
Тя се е набърже върнала
и си във собата отива.
Детето в кърви плувнало.
Викнала и заплакала:
- Богдане, Бог те убило
и ти, драгинко Стояне,
нали ви казвах, приказвах,
нас ни Богданка все за зле.
Тя ни детето заклала,
дорде на черква отида.
Детето заклано намирам
във черни кърви плувнало.
Богдан Богданке думаше:
- Сестро Богданке, Богданке,
за всичко аз ти прощавам,
сега не ще ти опростя.
Защо ми детето закла,
детето-мъжка рожбица
с хубаво име Иванчо.
И аз твойта глава ще отрежа.
Богданка дума Богдане:
- Не съм ти детето заклала,
нито бъчвите пуснала,
нито кошери гътнала.
Всичкото е буля сторила,
дано ме, братко, погубиш.
Аз ще те, братко, науча.
Наклади дор два огъня.
В единия буля ще хвърлиш,
в другия мене ще хвърлиш.
Огънят, братко, ще каже
в кого е братко, вината.
Богдан си огън накладе,
два си огъня накладе.
В единия хвърли Богданка,
в другия хвърли Богданца.
Дето Богданца гореше,
черни въглени ставаше.
Дето Богданка гореше,
златен манастир се лееше,
и в него пее Богданка,
защото е Богданка праведна
пред Бога и пред народа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012