* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Рано ранила Богданца,
рано ранила в неделя,
влезе у нова градинка,
набрала й метли градински,
равно е двори замела,
рано в черкова отиде
и на Маринка заръчва:
- Мари, калино Маринке,
детето да ми наглеждаш,
детето да ми не плаче,
детето, милък Иванчо.
Ходи Богданца, върна се
и на Маринка думаше:
- Мари, калино Маринке,
че плака ли ми детето?
Маринка дума булни си:
- Булне ле, булне Богданце,
нито ти дете плакало,
нито съм в къщи влизала.
Богданца отиде при дете,
дете й мъртво заспало.
Кат го й Богданца отвила,
остро му ножче край него.
Викна Богданца да плаче
и на Богдана думаше:
- Нали ти думам, Богдане,
нас ни й Маринка за зарар,
за големите зарари.
Богдан си нищо не рече,
ами си закла Маринка,
Маринка, още Богданца.
На два ги огня накладе.
Дето Маринка гореше -
там се манастир лееше,
дето Богданца гореше -
черни въглища ставаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012