|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
Марийка двори метеше,
двама я братя гледаха,
Петър и Павел двамата,
един си други думаха:
- Тази нашата сестра Марийка,
кога ще расне, порасне,
Марийка да си оженим,
ний да й дялба разделим
майчини жълти алтъни,
на чело дребни рубета.
Откъде ги е чула Павловица,
Павловица, некаилница,
че тя се чуди и мае,
какво зло да стори,
Марийка да погубят.
Че влезе в тъмни обори,
девет си коня изклала,
десета бяла кобилка,
кървава река тръгнала.
Че си на вънка излезе
и се ясно провикна:
- Петро ле, и ти, Павле ле,
тая вашата сестра Марийка,
какво е чудо сторила,
сторила и направила,
девет е коня изклала,
десета бяла кобилка.
Петър и Павел двамата,
един си други думаха:
- Ако ги е клала Марийка,
както са наши бащини,
така са и на нея майчини.
Павловица, некаилница,
пак се чуди и мае,
какво си зло да стори,
дано Марийка погубят.
Че е в пчелилник влязла,
девет кошера избила,
медена река тръгнала,
че се ясно провикна:
- Петре ле, и ти, Павле ле,
тази вашата сестра Марийка,
какво е чудо сторила,
сторила и направила -
девет кошера избила,
медена река тръгнала.
Петър и Павел двамата,
един си други думаха:
- Ако ги е избилала Марийка,
както са наши бащини,
така са и на нея майчини.
Павловица, некаилница,
тя пак се чуди и мае,
какво да прави, да стори.
Мъжко си дете изкъпа,
и го в люлчица положи,
и му главата отряза,
на личен ден Великден.
И на църква отиде,
и на Марийка заръча:
- Кълно Марийке булина,
детето да ми наслушваш,
да не се нещо разплаче.
Марийка двори метеше,
често до къщи ходеше,
детето си наслушваше
да не се нещо разплаче.
Като се върна Павловица,
тя си вкъщи влезе,
викнала, та заплакала:
- Петре ле, и ти, Павле ле,
тази вашата сестра Марийка,
какво е чудо сторила,
та детето ни заклала!
Петър и Павел двамата,
и те се чудят и маят,
какво да правят, да сторят.
Запалили пещи мраморни,
живи ги в пещта хвърлили,
зълва и буля двенките.
Горели, що са горели,
като си пещта отворили -
Марийка, мома хубава,
Марийка на стол седеше,
ситно си писмо пишеше.
Павловица, некаилница,
на прах и пепел станала.
Горно Александрово, Сливенско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|