|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)
(...)
Па улезни у нови яхъри,
па убоде два коня най-боли,
па изтече три ардова вино,
и убоде свое мъжко чедо.
Па отиде код Петре менджийо,
па си вели: - Петре меанджийо,
ти си пиеш вино и ракия,
а по двор ти золум учинено -
убодени два коня най-боли,
източено ти три ардова вино,
убодено ти твое мъжко чедо!
Зачуди се Петре меанджийо:
- Кой той золум мене да учине?
- Я зареди вредом по ножичи -
чии ноже до кори крвави,
он е тебе той золум учинил!
Он зареди вредом по ножеви,
Некини ножеве до коре кървави.
Викнул Петре сестри свою:
- Що си мене золум учинило?
Она рекла: - Брале, мили брале,
ако съм ти золум учинила,
изведи ме на дела голема,
па ме сечи чирек по чирека,
па накити търне и гърмене,
па да съзвеш вуци и гарвани!
Съсече си брат Некю девойку,
па съзвал е вуци и гарвани,
па да ядат девоечко месо.
Где е падло ньойно клето сърце -
тук се створи църква рувеника;
где су падли ньойни тънки руки -
тук су никли две тънки тополи;
где су падли ньойни бели ноги -
тук су никли до две вити ели;
где су падли ньойни лепи очи -
тук су бликли два кладенца вода;
где е падла ньойна руса коса -
тук е никла трева детелина.
Поболе се кучка Петровица,
па лежала до девет години;
па кад дошла десета година,
она пошла у църква да иде.
Огледа ньо църква отдалеко,
па казала: - Тамо, кучко Петровице,
лежала си до девет години,
иди лежи още девет годин -
през уши ти врабци прелетели,
у уста ти змии зимували,
през коску ти трева прорастала!
Ти си мене с брата омразила,
та ме изве на дела голема,
та ме сече чирек по чирека,
та накити тръне и гърмене!
Где е падло мое клето сърце -
тук се створи църква руменика (така!);
где су падли мои тънки руки -
тук су никли две тънки тополи;
где су падли мои бели ноги -
тук су никли до две вити ели;
где су падли мои лепи очи -
тук су бликли два кладенца вода;
где е падла мои руса коса -
тук е никла трева детелина!...
Горне Зуниче, Княжевацко - Сърбия (Павлов, Тих. Българите в Моравско
и Тимошко. С., 1931, с. 86); началото преразказано: "Знам една жална песна
за един брат, що е сестру Неку яко миловал, па й купи ножи със златни кори (дръжка).
А зълви ньойно насвидело, та украдни Некини ножи...".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|