* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Остана Стоянка сираче,
без мама и без баща,
само с един брат Никола
и една буля Тодорка.
Расте Стоянка, порасте,
от девет я места искали,
бате й Никола не дава,
не дава, каил не става.
Десето място поискват,
бате й Никола я дава,
буля й не я даваше,
не дава, каил не става,
защото й бил Михо любовник.
Чуди се буля й, мае се,
далече Стоянка да дават.
Сутринта, като се съмнало,
буля й влязла в мази дълбоки,
източила вино червено
и върла бистра ракия.
Вечерта, като се мръкнало,
като бате й идеше,
буля й го посрещнала
и на Никола думаше:
- Нали ти казвам, Никола,
далеч Стоянка да дадем!
Влязла е у мази дълбоки,
източила е вино червено
и върла бистра ракия.
Никола дума Тодорка:
- Гледай си, мари, работата,
на нея бащино и на мене бащино,
каквото иска да прави.
Сутринта пак рано ранила,
влязла у тъмни зимници,
заклала малки ялови,
заклала и конче хранено,
и като се Никола вечер завръща,
Тодорка дума Никола:
- Никола, я бре, Никола,
нали ти казах на тебе,
далеко Стоянка да дадем,
заклала малки ялови,
заклала и хранено конче.
Никола дума Тодорка:
- Тодорке, мари, стопанке,
на нея бащино и на мене бащино.
Сутринта в неделя станала,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала и облякла,
и я Тодорка накърми,
и у люлка сложила,
ножа й бил кървав,
влиза Стоянка де спеше,
и на Стоянка ножа,
ножа на кръст закачи.
Оттам Тодорка излезе,
и се Тодорка облече,
за църква Тодорка тръгнала.
Като до църква наближи,
църква се затворила,
небето се отворило,
думи на Тодорка думало:
- Накъде отиваш, Тодорке,
на своя зълва душманка,
на свое дете пахълка?!
Като се от църква завърна,
на Никола думаше:
- Никола, я бре, Никола,
източи вино червено
и върла бистра ракия,
ти нищо не й каза,
ами сега, бре, Никола,
ела да видиш, Никола,
мъжка ми рожба заклала,
какво иска от нея -
тя нито е за момиченце,
тя нито е за момченце.
Като чу Никола тези думи
и въз Стоянка увлезе,
и на Стоянка думаше:
- Стоянке, сестро най-малка,
всичко, Стоянке, направи,
какво искаш от рожбата,
че ми рожбата закла?!
Стоянка дума бате си:
- Бате ле, бате Никола,
нищо не съм, бате, свършила.
Никола сред село отиде
и се на боклук провикна:
- Събирайте се, селяни,
по кола тръни донесете,
тръните да натрупате.
Стоянка и Тодорка
у огън ще хвърля.
Като чули хората,
по кола тръни донесли,
Никола огън запали,
Стоянка и Тодорка
у огън хвърлил.
Дето Стоянка гореше -
бял се манастир лееше,
детенце у ръце държеше
и буля си люто кълнеше,
а дето Тодорка гореше -
чер се катран лееше.
Тогаз Никола разбира,
що е Тодорка вършила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012