* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Седнал ми е Петър Балюв,
със сестра си, със Еленка,
да си яде и да пие,
от неделя, до неделя,
трапезата ич не вдига.
Петровица, душман жена,
душман жена, инаетин,
по двор ходи и се чуди,
какво золум да направи.
Па влезнала у яхъре,
врано конче си заклала.
Тичом тича, виком вика:
- Ти ядеш, Петре, и пиеш,
ала не знаеш, не знаеш,
какъв золум ти й станало,
врана ти коня заклана,
никой го не е направил,
най е сестра ти Еленка,
че я не сме ожениле
за Петра, за терзийчето!
Петър Гани си думаше:
- Я млъкни, Гано, онемей,
ази ще конче пак купя,
ала сестрица не можа.
Петровица, душман жена,
по двор ходи и се чуди,
какъв золум да направи.
Па увлязла у мазане,
мазан биволи изклала.
Тичом тича, виком вика:
- Ти ядеш, Петре, и пиеш,
ала не знаеш, не знаеш,
какъв золум ти й станало -
мазан биволи изклано,
никой ги друг ни е изклал,
най е сестра ти Еленка.
Петър си Гани думаше:
- Я млъкни, Гано, онемей,
хората да те не слушат,
хората от махалата,
аз ще биволи пак купя,
ала сестрица не можа.
Петровица, золум жена,
по двор ходи и се чуди,
какво золум да направи,
влашко си ножче точеше,
мъжко си дете заклала.
Тичом тича, виком вика:
- Ти ядеш, Петре, и пиеш,
ала не знаеш, не знаеш,
какво золум ти й сторено -
мъжко ти дете заклано,
никой го друг не е заклал,
най е сестра ти Еленка,
че не сме я ожениле,
за Петра, за терзийчето!
Петър стана от трапеза
и си е у тях отишел.
Наред ноженца прегледа,
кое е ноже кърваво -
Еленкиното кърваво.
Петър Еленки думаше:
- Сестро Елено, Елено,
я хайде, сестро, да идем,
във това росно ливаде,
зелено сено да косим,
аз да кося, ти да пластиш.
Петър нарами косата,
Еленка взела вилата,
па са двамата тръгнале.
Вървеле поле широко,
настале гора зелена.
Петър Еленки думаше:
- Я мини, сестро, отпреде,
в снагата да те погледам,
в снагата, та па косата.
Еленка мина отпреде,
Петър не й гледа снагата,
снагата, та па косата,
ами си махна косата,
Еленки глава отсече.
Еленки глава скачаше,
със тръпен език думаше:
- Неправда, бае, загинах.
Що ти е золум сторено,
то е Ганина работа,
ако е, бае, по право,
все здрави да ги завариш,
ако си бъде с кривина,
да си ги, бае, завариш,
хем глухи, бае, хем неми!...
Дето Еленка паднала,
там се манастир изградил;
дето й била косата,
тънка топола израсла;
дето й била главата,
гъста кория станала;
дето й били веждите,
тънки гайтани плетяха;
дето й били очите,
до два извора течаха;
дето й било гърлото,
два гъдуларя търкаха;
дето й били зъбите,
бяло кокиче цъфнало;
дето й били ръцете,
до два си стана тъчаха;
дето й биле чопразе,
златари гримни лееха.
Петър се у тях завърнал
и си заварил все неми,
и с двете очи кьорави.
Петровица му думаше:
- Айде ни, Петре, закарай
на калинкина манастир,
че съм си чула й разбрала,
ако кьораво там иде
и си очите умие,
ще да си, Петре, оздравя.
Петър ги турна в колата,
та па си ги той закара
на сестрина си манастир.
Вървеле, що са вървеле,
манастир си наближиле.
Дали е Божа работа,
га манастир наближиле,
манастира се затворил.
Постояле, погледале,
па си се назад върнале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012