* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Маринка двори метеше,
двама я братя гледаха, (2)
един си други думаха: (2)
- Ах гиди, наша Маринка, (2)
ах гиди, нашта сестричка,
каква й работна, скопосна,
какво й мяза премяна,
на тънко кръстче коланче,
на бяла шийка герданче -
хайде, бре, да й купим!
Буля й, некаилница,
тя чула, каил не стана,
станала рано в неделя,
донела вода неделска,
наклала огън алтънен,
стоплила вода неделска,
че си детето окъпала,
в зелен го пелин увила
и му главата отрязала,
веднъж го, дваж, залюляла,
и се с премена нареди,
и във черкова отиде,
и на Маринка думаше:
- Я, мор, калино Маринке,
да ми детето наслушваш,
да му люлката залюляваш.
Тя като в черкова изляла,
вратите са затворили,
попове са онемели,
даскалите са оглушели.
Всички са чудят и маят -
какво е чудо станало...
Тя са назад повърнала.
- Ох леле, Стояне,
и ти, драгинко Иване,
какво й чудо направила
вашта сестра Маринка,
тя ми детето заклала!
Плакала и говорила:
- Нито ти дете заплака
и аз му люлка не люлях.
Че са скочили два братя,
два братя, като два змея,
те си Маринка уловили
и й главата отрязали.
Дето й кръвта капеше,
земята се пукаше,
зелен босилек никнеше.
Дето Маринка паднала,
голям манастир станало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012