* * *

Наклеветена зълва (Кучка Павлевица)

Една Яна с петима бракя,
много са я бракя обичали,
обичали бракя, милували,
от милост я на пазар водили,
що видели, от всичко й купили.
Видели са сребърни ножета,
на ножета жълти синджирчета,
на синджира петдесе бележки,
на бележки шейсет прапорца -
кога ходи Яна, да граоти,
кога им стои, да им сияй!
Ка си дойдоха дома на двори,
не свиде се кучка Павлевица,
па на етърва потийо говори:
- Големице, по-стара етърво,
нещо чем да те попитам,
ама право да ми кажеш -
ако знаеш биле омайниче,
омайниче, още омразниче,
да омразим сестрица Янинка,
да я толкова бракя не обичая?
Проговори по-стара етърва:
- И да го знаем, нечем да ти кажем,
мене са бракя обичали,
обичали и милували,
мене са бракя купували!
Повърна се кучка Павлевица,
та си ойде дома на дворове,
та си влезна у хладни яхъри,
та убоде Павелова коня...
Та си ойде у хладна механа,
та е ошла Павла да си вика,
па на Павел потийо говори:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета учинила -
увлезна у хладни яхъри,
та ти убоде своя добра коня!
Я Павел й потийо говори:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
и да го е Яна учинила -
буди да сме Яна оженили,
та да сме го на зета харизали!
Повърна се кучка Павлевица,
та си ойде дома на дворове,
та си влезна у хладни кошари,
та убоде девет сиви юнци...
Та си ойде у хладна механа,
та е ошла Павела да си вика,
па на Павел потийо говори:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета учинила -
убоде ти девет сиви юнци!
Я Павел й потийо говори:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
и да го е Яна учинила -
буди да сме Яна оженили
та да сме ги на тъкмеж изели!...
Повърна се кучка Павлевица,
та си ойде дома на дворове,
та си влезна у хладни зевници,
та опущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия.
Та си ойде у хладна механа,
та е ошла Павела да си вика,
па на Павел потийо говори:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета учинила -
влезнала си у хладни зевници,
та опущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия!
Я Павел й потийо говори:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
и да го е Яна учинила -
буди да сме Яна оженили
та да сме ги на тъкмеж изпили!...
Повърна се кучка Павлевица,
та си ойде дома на дворове,
та си увлезна у хладни зевници,
отворила тоя шарен ковчег,
та си взема Яни шарените ножи,
та се изкачи горе на чардаци,
та убоде свое мъжко дете!
Та си ойде у хладна механа,
та е ошла Павела да си вика,
па на Павел потийо говори:
- Вдиг се, Павле, от хладна механа,
вдиг се, Павле, да би се не вдигнал,
що ти сестра щета учинила -
увлезнала у хладни зевници,
отворила тоя шарен ковчег,
та си взела шарените ножи,
качила се горе на чардаци,
убола е твое мъжко дете!
Веднаг рипна Павел добър юнак,
та си ойде дома на дворове,
изкачи се горе на чардаци,
та си виде свое мъжко дете,
та на сестра потийо говори:
- Леле, сестро, Яно, Янушице,
я ти простих своя врана коня,
и ти простих девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия;
сега ти, Яно, Яне, не прощавам,
не прощавам за своето дете -
я наведи своя руса глава!
Я сестра му потийо говори:
- Я не съм го, брайно, учинила;
ако на мен, брайно, не веруваш,
не кървави твои високи чардак,
нал ме сведи у хладни дворове!
Па я сведе у хладни дворове:
- Таком Бога, Яно, Янушице,
я наведи твоя руса глава!
Я сестра му потийо говори:
- Таком Бога, Павле добър юнак,
не кървави твои равни двори,
нал ме изведи на висока бела,
та ме разсечи на четири дела!
Дека паднат мои бели нозе -
там да никнат два бора високи;
дека паднат мои бели ръце -
да никнат два стръка босильок;
дека падне моя руса глава -
там да се створи църка Мариица;
дека паднат мои две църни очи -
там да изврат два бистри кладенца,
да се чуе църква Мариица,
да се чуе вода лековита!
Послуша я Павел добър юнак,
та я изведе на висока бела,
па я разсече на четири дела!
Дека паднаха нойни бели нозе -
там никнаха два бора високи;
дека паднаха нойни бели ръце -
там никнаха два стръка босильок;
дека падна нойна руса глава -
там се створи църква Мариица;
дека паднаха нойни църни очи -
там изврея два бистри кладенца,
та се чу църква Мариица
и се чу вода лековита!...
Поболи се кучка Павлевица,
та е лежала до девет години,
та е скинала до девет постилки
и девет все бели сгламници,
и скинала е девет бели покривки...
Та се чу църква Мариица
и се чу вода лековита,
кой се мие - да здравье!
Покара я Павел добър юнак,
покара я да си я лекува;
кога виде църква Мариица,
сама се е църква затворила:
- Назад, назад, кучко Павлевице,
ти помори своя братова коня,
ти помори девет сиви юнци
и опущи девет бъчви вино,
девет вино, десета ракия,
и си убоде свое мъжко дете!...
Назад, назад, кучко поморкино,
девет годин си лежала
и още девет да лежиш,
девет постилки да скинеш
и девет бели покривки,
низ кости трева да ти никне,
низ уши пилци да ти поят,
низ очи мухи да ти летат,
па тогай да си умреш!
Повърна я Павел добър юнак,
повърна я дома на дворове,
та е лежала още девет годин,
па скинала още девет постилки,
и скинала още девет сгламници,
и още девет бели покривки -
низ кости трева е никнало,
низ уши пилци пояли,
низ очи мухи летели,
и тогай й душа излезнала...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012